Представителството е близко до няколко сходни института: Посредникът не е представител. За да имаме представителство, следва представителят да прави волеизявления. А постредникът не извърва такива. И в двата случая имаме защита на интересите на едно трето лице. Но само това е общото. Посредникът поставя във връзка две лица, за да преговарят, за да сключат сделка. Пратеникът също така не е представител. Пратеникът също не изразява собствена воля. Той уведомява за наличието на волеизявление от страна на трето лице. Пратеникът трябва точно да предаде волеизявлението. Правния субект, който изпраща едно лице, носи пълната отговорност за направеното от него. И ако неговото волеизявление бъде предадено грешно или превратно, изпращащият носи съответните последици. Не е задължително пратеникът да бъде дееспособен. Той не прави собствени волеизявления. Кредиторът не е представител. Той упражнява имуществените права на своя длъжник, когато той бездейства, като действа от свое име както в чужд, така и в свой интерес. Коствено представителство – не е представителство. Косвения представител е обвързан по силата надоговора за поръчка или комисионен договор да извърщи правни действия от свое име, но за сметка и в интерес на доверителя – насрещната страна по договора за поръчка.То представлява един сложен ФС, в който са включени три правни сделки. Първата сделка е договор за поръчка. Договорът м/у доверителя / косвено представлявания / и довереника / косвения представител/ е учредителната сделка за косвеното представителство. Тя е базовата сделка. В изпълнение на нея идва втората сделка, която е изпълнителна и в която едно лице действа от свое име, но всъщност за сметка на друго лице, от което е получило и необходимите средства за правната сделка. Третата правна сделка е свързана с първата. С нея се изпълнява това, което е възложено. Правните действия по прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка в/у косвено представлявания се означават като отчетна сделка. Едва след нейното извършване насрещната страна по изпълнителната сделка влиза в правоотношение с косвено представлявания и може да иска от него изпълнение на поетите от косвения представител правни задължения. Коствения представител сключва сделка от свое име. Той придобива права и поема задължения. Главното действащо лице е във връзка само с коствения представител, но не и с третото лице, с което се сключва правната сделка. Спрямо него той не е известен. Коствения представител има задължения към главното действащо лице и трябва да прехвърли на него онова, което е придобил от втората сделка с третото лице. Между главното действащо лице и третото лице не се пораждат никакви правоотношения. При представителството имаме доверие или отговорност. Доверието може да бъде оправдано, но има случаи, когато то може да бъде нарушено. При нарушаване на договореността в правната сфера на представлявания ще настъпят такива правни последици, които не са били преследвани. Според чл.40 ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Тази разпоредба следва да се прилага при извършване на всяко правно действие чрез представител, когато е възможно представителят да се споразумее с трето лице във вреда на представлявания. За състава на чл.40 ЗЗД е характерно, че представителя действа съзнателно във вреда на представлявания, т.е. има намерение да го увреди. Изисква се той да постигне споразумение с трето лице във вреда на представлявания. Няма значение кого са целели да облагодетелстват със споразумението си тези лица. Последицата от недобросъвестното поведение на преставителя и третото лице е, че правното действие не поражда правни последици за представлявания, както и за представителя и третото лице, тъй като представителят е действал от чуждо име. При косвеното представителство по един значително по усложнен път в крайна сметка се постига същият ефект, който настъпва при представителството.