Разпространение. Расте по тревистите торни и влажни места, покрай пътищата, оградите, реките и гористите места из пялата страна.
Описание. Многогодишно двудомно тревисто растение с чегариръбесто право стъбло, високо до 2 м, и пълзящо, разклонено коренище. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, тъмнозелени, с малки заострени прилистници. Цветовете са дребни, зелени, еднополови и събрани в съцветия реси в пазвите на листата. Мъжките цветове са с 4 еднакви листчета и 4 тичинки, в прави съцветия, а женските са в наведени съцветия, също четирилистни, но двете листчета са по-големи, а двете — по-малки и имат едногнез-ден плодник с горен яйчник. Плодът е малко и сухо едносеменно орехче. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цъфти през май—септември.
Използуваема част. Листата и коренището. Листата се берат през време на цъфтежа. Обикновено копривата се окосява, а листата се събират, след като увехнат, защото по-малко парят. Сушат се на сянка или в сушилня до 50°С. Изсушените листа са със зелен цвят отгоре и по-светъл отдолу, без миризма и вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Запазват се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Коренищата се берат рано напролет, преди развитието на растението (март), или късно наесен (ноември). Сушат се на слънце, на сянка или в сушилня до 50°С. Изсушените коренища са без миризма и вкус. Запазват се в сенчесто и проветриво помещение.
Химичен състав. Листата съдържат витамин К, глико-»ида уртицин, дъбилни и белтъчни вещества, мравчена киселина, витамин С, витамин В2, провитамин А, пантотенова киселина, ситостерин, хистамин, р-каротин, ксантофил, виолаксантин и др. Коренището съдържа скорбяла, дъбилни вещества и др.
Лечебно действие и приложение. Билката дей-пвува противоревматично, усилващо, кръвоспиращо. Прилага се при болести на ставите (ревматизъм, артрит), мускулни болки, след боледуване (при малокръвие), сърбежи, младежки пъпки и др.
В българската народна медицина копривата се предписва още при маточни и хемороидални кръвотечения, при нарушение на менструацията в климактеричния период, при хронични варикозни язви и авитаминози, при кръвотечение от носа, кръвохрачене, продължителна и силна менструация, копривна треска, захарна болест, виене на свят, главоболие, задух, припадъци, жълтеница, стомашни и чревни болки, за увеличаване на млякото у кърмачките, при чернодробни и жлъчни страдания и др. Външно парене с прясна коприва се препоръчва при ревматизъм. Отварата от коренища на коприва се пие за усилване на сърдечния мускул, а настойката им в оцет се прилага за растеж на косата и против пърхот. Семената, смесени с кисело мляко, се вземат против захарна болест. Листата от коприва, накиснати в маслиново масло 1:10, се употребяват за мазане прирани.Прилагат се също в промишлеността за получаване на зелена боя и изкуствена коприна.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от листата се заливат с 400 г вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата се взема 1 супена лъжица и се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие се по същия начин.
В нашата народна медицина се използува още гръцката коприва (Urtica urens L.), която е по-ниска и има едро назъбени дребни листа; употребява се при същите болести. Също и бялата мъртва коприва (Lamium album L.), която има високо разклонено стъбло и се употребява за регулиране на нередовна и недостатъчна менструация, при бяло течение, безсъние, болести на далака, хемороиди, кожни обриви и др.