В класическата финансова теория и практика доминира убеждението,че:
1. Финансите са наука за разходите, а основното направление на финансовата дейност е събирането на приходи с цел покриването на разходи.
2. Масата на държавните разходи трябва да бъде ограничена, а темповете на тяхното нарастване слаби.
3.Набираните чрез финансовите методи и форми средства не може да се използват за икономически цели.
4. Важно значение има съблюдаването на принципа за справедливост в разпределението на тежестта на разходите между отделните слоеве и групи на обществото.
2. Кейнсианска и неокласическа концепция за финансите
Класическите постулати за неутралитет на държавата и финансите отстъпват място на постановките за активизиране ролята на държавата в икономическия и социалния живот. Във връзка с това непрекъснато се доказва потребността от увеличаване обема на парите, които държавата събира и разпределя ?
Усъвършенства се техниката на разпределението и предназначението на доходите :
– изменя се съществено структурата на държавните приходи и разходи
– държавните финанси се превръщат в ефективен инструмент за
стимулиране и регулиране на икономиката.
В икономическата теория природата на финансите се определя като се изхожда от разбирането, че:
1. Финансите са съвкупност от приходите и разходите на държавата.
2. Финансите обхващат принципите, методите и формите за акумулиране и изразходване на държавните парични ресурси.
3. Финансите са организация на държавната дейност по събирането и изразходването парите на държавата.
4. Финансите са инструмент за въздействие върху икономиката.
5. Финансите са средство за постигане на справедливост, ефективност, стабилност и растеж на икономиката.
3. Финансовата теория на неокласическия синтез
Появата и развитието на теоретическите постановки на неокласическия синтез в политическата икономия е израз на стремежа на част от икономистите да доразвият кейнсианската теория и да попълнят празнотите в нея по отношение на държавното регулиране на икономическия растеж. Положителни резултати от държавното вмешателство в икономиката ще има, ако стопанските програми се съобразяват не само с целите и стремежите на правителството, но и с интересите на частния сектор. Съвременната икономика поначало се движи от две сили – държавния и частния сектор.
В съответствие с кейнсианската основа на своята хипотеза за регулиране на икономиката и социалните процеси, П. Самуелсон също вижда и съвременната финансова система редица важни елементи на автоматичната стабилизация. Според него финансовите методи и форми за разпределение действат автоматично, независимо дали правителството знае за това или не.
В съответствие с принципите на неокласическия синтез. П.Самуелсон се опитва да докаже, че вътрешният дълг спомага за увеличаването на богатството, респективно на тези които кредитират държавата.
Значението за развитието на финасовата теория на неокласическия синтез имат и изследванията на Ричард Мъзгрейв. Той обръща внимание на обстоятелството, че разпределението на обществените блага е явление, което интересува всички обществени групи и трябва да се осъществява в съответствие на интересите им.
Финансовата теория на неокласическия синтез е своебразно доразвитие на това, което предлагат класиците и кейнсианците. На практика тя е опит за интегриране на кейнсианските постановки за ролята на държавата и бюджетното регулиране с идеите на неокласиците за предоставяне по-голяма свобода за развитието на частния сектор.
4. Неокласически теории за държавните финанси.
Главното, обединяващо всички течения и направления на неокласическата школа е противопоставянето на кейнсианството и доказването на неефективноста на държавната икономическа и финансова политика, която следва рецептите на привържениците на Дж. Кейнс.
Под една или друга форма съвременните неокласици / М. Фридман, Фемцейн, Лафер, Хайек, Талък и други/ изтъкват и защитават предимствата на свободната пазарна икономика, в която държавата трябва да играе ограничена роля, а частният сектор да бъде свободен от институционните ограничения.
Финансовите идеи са свързани с преустройството на финансовата система с оглед приспособяването им към новите функции на държавата във връзка с подпомагането на частния сектор и ликвидирането на бюрократизма и разхищенията.