Уредбата по отношение на контрола на местно управление се съдържа в Конституцията, Закона за местно самоуправление и местна администрация /ЗМСМА/ и Закона за административното производство.
Според ЗМСМА изпълнителната власт на местна се осъществява в две степени – област и община. Като територия, на която се осъществява местното самоуправление, общината, казано най-общо, е със значително разширени компетенции – и в икономическата, и в социално-културната области и пр. Отношенията между общинския съвет като орган на местното самоуправление и кмета на общината като орган на изпълнителната власт, съдържат елемент на контролна зависимост. На първо място, съгласно Конституцията, кметът в своята дейност освен че се ръководи от закона, се ръководи и от актовете на общинския съвет, т.е. последният упражнява контрол по изпълнение на неговите актове. ЗМСМА контретизира това положение, като отбелязва, че актовете на кмета, които са в нарушение на определени решения на общинския съвет, могат да бъдат отменени от него. Контрол върху изпълнителната власт в общините в лицето на кметовете имат право да осъществяват и отделните съветници чрез питания, на които кметът е задължен да отговори устно или писмено на същто заседание, ако общинският съвет не реши друго. От друга страна кметът има право на вето по отношение решенията на общинския съвет, като в 7-дн. срок може да ги върне на съвета за ново гласуване.
Самите изпълнителни органи в системата на местното управление се намират в определено отношение на административна подчиненост, която се характеризира с този особеност, че се изгражда в две плоскости – вертикална и хоризонтална. Подчинение по вертикална линия съществува между различните по степен изпълнителни органи – областни управители и кметове, респективно между изградените към тях специализирани органи, също между кметовете на общини и кметовете на райони и кметства.
Децентрализацията в държавното управление не означава пълна откъснатост от центъра. Областните управители осъществяват на територията на областта контрол по съответствие на местните интереси с тизи на националните.
Контролът по вертикална линия в системата на местно управление като правило не е съпроводен с формални изисквания. Контролът е само за законосъобразност. Не е допустимо вмешателство в оперативната управленска дейност, както би било, ако контролът беше и за правилност. Той е ефикасен контрол обаче, защото областните управители могат да отменят незаконосъобразните актове на кметовете на общини, да спират изпъленито на актовете на общинския съвет.