Комисията започва консултация с обществеността за бъдещето на културните и творческите индустрии

Европейската комисия започва днес онлайн консултация с обществеността, с която цели да освободи пълния потенциал на културните и творческите индустрии на Европа. Консултацията е свързани с новата Зелена книга, в която се подчертава необходимостта да се подобри достъпът до финансиране, по-специално на малките предприятия, като ключов фактор, който да позволи на сектора да се развива и да подпомага устойчивия и приобщаващ растеж.

„Културните и творческите индустрии на Европа са важни не само за културното разнообразие на нашия континент,  те са и един от нашите най-динамични икономически сектори.  Те трябва да изиграят и важна роля за оказване на помощ на Европа да излезе от кризата“, заяви Андрула Василиу, член на Европейската комисия, отговарящ за образованието, културата, многоезичието и политиката за младежта.

Комисар Василиу ще сложи началото на консултацията с обществеността на пресконференция днес в Брюксел заедно с Петер Дундас, творчески директор на „Emilio Pucci“ — един от италианските производители на луксозни стоки и аксесоари с най-дълга история.

„Приветствам лансирането на Зелената книга от страна на Европейската комисия, тъй като с нея се подчертава централната роля на творческия и художествения сектор за икономическия растеж в Европа“ — заяви г-н Дундас.

Секторът, към който спадат сценичното и визуалното изкуство, културното наследство, киното, телевизията и радиото, музикалната индустрия, книгоиздаването, видеоигрите, новите средства за масово осведомяване, архитектурата, дизайнът, модният дизайн и рекламната индустрия, осигурява качествени работни места на 5 милиона души в ЕС.

Приносът на сектора към европейския БВП възлиза на 2,6 % — повече, отколкото е приносът на много от производствените отрасли. Културните и творческите индустрии имат и по-бърз растеж, отколкото повечето отрасли на икономиката.

„Цифровизацията“ и глобализацията разкриват нови пазарни възможности, особено за малките предприятия. Тези предприятия обаче твърде често се сблъскват с трудности при реализирането на пълния си потенциал. Консултацията с обществеността ще окуражи заинтересованите страни и гражданите да обърнат внимание на въпроси като:

  • Как можем да улесним достъпа до финансиране на малките предприятия и микропредприятията, чийто единствен ресурс е творчеството?
  • По какъв начин ЕС може да помогне да се осигури правилното съотношение между творческите способности и управленските умения в посочените сектори?
  • Как да насърчим иновативността и експериментирането, включително и по-широкото използване на информационните и комуникационните технологии?

Културните и творческите индустрии спомагат също и за увеличаването на конкурентоспособността на нашите градове и региони и на социалното сближаване в тях. Примерът с европейските столици на културата — Лил, Ливърпул и други — показва, че инвестициите в културния сектор създават работни места и помагат да се промени обликът на градовете. Въпреки че се развиват преди всичко на локално и регионално равнище, културните и творческите индустрии имат потенциално глобален обхват и спомагат за европейското присъствие навсякъде по света. Подкрепата за тях от страна на тяхното локално и регионално обкръжение може да им помогне да намерят стартова позиция за постигане на световен успех.

Културните и творческите индустрии могат също така да имат и благотворни странични ефекти върху множество други видове стопанска дейност и като цяло върху обществото. Дизайнерите, например, постепенно станаха съществен компонент от управленския екип на много от големите фирми.