Определение – разбира се, договор с който едно лице, наречено комисионер, се задължава срещу възнаграждение по поръчка на друго лице, означавано като доверител или комитент, да извърши от свое име, но за негова сметка една или повече сделки /чл. 348, ал. 1/. Същността на комисионния договор се доближава до тази на договора за поръчка в ГП. Често означават комисионния договор като възмезден договор за поръчка. Еднакъв е предметът на двата вида договори, а именно: извършването на една или повече сделки, т.е. действията не от фактически, а от правен характер. Чрез тези действия се придобиват права и се поемат задължения за другата страна. Но докато при договора за поръчка е допустимо довереникът да действа или от свое име или от името на доверителя, същността на комисионния договор изключва такава възможност за уговаряне. Недопустимо е комисионерът да действа от името на комитента. Той извършва сделки винаги и единствено от свое име. Те обаче са винаги и единствено за сметка на комитента.
Характеристика – двустранен договор – от него се пораждат задължения и за двете страни. Възмезден договор – възнаграждение се дължи винаги, дори когато не е уговорено. Това го отличава от договора за поръчка. Консенсуален договор – смята се за сключен с постигането на съгласие между страните. Неформален договор.