Съдружнически правоотношения : има две категории съдружници, следователно и два типа правоотношения :
1. Правно положение на комплементарите. Прилагат се правилата за КД. Има едно изключение и това е правото на управление на комплементарите. В КД то се реализира индивидуално от всеки от тях. При КДА то става по два начина, в зависимот от въпросите, които се разглеждат :
– по отношение на изменението на устава на КДА : всеки един от комплементаристите трябва да даде съгласието си за промяна;
– по оперативни въпроси : участието на комплементаристите в управлението става чрез колективен орган на управление, Съвет на директорите, в който членува всеки един от комплементарите.
2. Правно положение на командитните акционери. Важат правилата на АД, с изключение на управлението. Правото на управление при АД се реализира с участието на акционерите в Общо събрание на акционерите. При КДА правомощията на общото събрание на акционерите са значително по-малки. При АД всеки акционер може да бъде избран в Съвета на директорите (Надзорен съвет, Управителен съвет). При КДА това е невъзможно. Тук законът позволява един правен субект да има двойно правно положение : един човек да е комплементар е да има акции в своето КДА. Акциите на комплементара в КДА стават безгласни – той няма право на глас в Общото събрание.
Управление на КДА . Управлява се по правилата за управление на АД. Има едностепенна система, определена от закона.
1. Общо събрание на командитните акционери.
2. Съвет на директорите.
Основното различие е в компетентността на двата органа. Общото събрание се състои само от командитни акционери, комплементаристите не участват. Съветът на директорите не е изборен орган, в него влизат всички комплементари. Той е по-важен от първия.
Представителната власт на КДА принадлежи колективно на Съвета на директорите, с възможност да се овластят един или повече негови членове. Общото събрание има компетентност, установена в устава, но няма широката компетентност и правомощията на Общото събрание при АД. Единственото правомощие на Общото събрание при КДА е да взима решения за контрол на дейността на Съвета на директорите. Отделният командитен акционер няма индивидуално право на информация за делата на дружеството. По отношение на прекратяването, изменението или допълването на устава, решение се взима само при единодушие на комплементарите. Ако в устава не е предвидено друго, ще е необходимо решение на Общото събрание на командитните акционери, взето с мнозинство от 2/3 от представения капитал. Може да се предвиди в устава, че това не е нужно.
Пекратяване на КДА :
1. Налагат се прекратителните основания на АД :
– по решение на самото дружество, като е нужно изявление на двете групи акционери;
– с изтичане на срок, ако такъв е предвиден;
– със сбъдване на прекратително условие, ако такова е уговорено;
– по решение на съда при противозаконна дейност. Искането се прави от съответния окръжен прокурор;
– при спадане на капитала под законно установения минимум в продължение на 1 година.
2. Важат и основанията за прекратяване на КД :
– при смърт на комплементар, физическо лице;
– при прекратяване с ликвидация на комплементар, юридическо лице;
– по искане на синдика (особено длъжностно лице, имащо представителна власт относно длъжника);
-всеки комплементар може да прекрати КДА чрез предизвестие по правилата на СД;
– личен кредитор на комплементар.
Тези основания не важат, когато става дума за командитен акционер. Ако някой от горните факти настъпи за командитист, най-сериозната последица може да бъде прекратяване на участието му в КДА.