Коефициенти за определяне на ефективността на активите

Използвайки анализа на тези съотношения инвеститорът и специалистът могат да преценят дали фирмата е обект на риск от фалит и дали фирмата функционира така, както се работи в отрасъла или нейните конкуренти. Може да се оценят дейността и развитието на фирмата. Неблагоприятните финансови съотношения като цяло водят до по-големи разходи за финансиране, докато благоприятните означават, че инвеститорите ще желаят да обезпечат необходимите на фирмата фондове за по-разумни разходи. Банките използват тези съотношения, за да преценят колко и какъв кредит да отпуснат на фирмата. Финансовите коефициенти могат да се използват, за да се проследи фирмената дейност, за обезпечаване на ефективното използване на наличните ресурси и да се избегне фалита. Целта е да се установи дали фирмения финансов и оперативен статус се подобрява с течение на времето и дали нейните съотношения като цяло са по-добри или по-лоши от тези на конкурентите й. Когато стойностите на тези съотношения спаднат под установените норми, задължение на мениджъра е да осъществи контрол, пред да възникнат сериозни проблеми.

 Главните източници на финансова информация, т.е. за установяване финансовото състояние на фирмата са: счетоводния баланс, отчета за паричните приходи и разходи и отчета за паричния поток.

 Счетоводния баланс дава информация за стойността, средствата, които са вече изразходвани или все още са на разположение на фирмата, както и източниците на тези средства. Неговите 2 страни – актив и пасив, изразяват величината и структурата, т.е. портфейла на капитала, от една страна и величината и структурата на МДА, НМДА и финансовите активи, в които капиталът е авансиран, вложен или инвестиран, от друга страна. Балансът не е само отражения на последствията или резултатите от решения, свързани с управлението на финансите на предприятието, защото резултатите, които той показва са основа, предпоставка за взимане на решения във връзка с управлението на финансите, които ще намерят отражение в следващия баланс. Той е дело на главния счетоводител – по дефиниция е финансист.  В Закона за счетоводството е записано “Главния счетоводител организира финансовата дейност, вътрешнофинансовия контрол и счетоводството на предприятието”. Той образно казано гледа назад, в смисъл надлежно да се документират и правилно да се осчетоводят извършените стопански операции, включително обобщеното им изражение в съставяния под негово ръководство и контрол счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите. Това е преди всичко база за финансовия мениджър, който гледа така да се каже напред – какви решения да се вземат и действия да се предприемат за подобряване финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието. За да може да осъществи ефективно управление на финансите на фирмата мениджъра трябва много добре да познава счетоводството, да чете баланса и да наблюдава непрекъснато динамиката на обобщаващите финансови показатели и индикатори, които отразяват резултатите от дейността му.

 Отчет за приходи и разходи – той е своеобразно огледало на финансовото състояние на предприятието и на печалбата му. Той има 2 страни:

 а) в едната страна се подреждат разходите за предходната и текущата година. Те се класифицират в 3 групи:

разходи за дейността.

– намаляване на запасите от продукция, незавършено производство, разходи за бъдещи периоди.

разходи за материали и външни услуги.

 разходи за персонала.

амортизация на МДА и НМДА.

 други разходи в т.ч. понижаване на стойността на материалните запаси.

 отчетна стойност на продажните стоки.

 Общо 1:

Финансови разходи.

лихви по кредити.

 – отрицателни разлики от ценни книжа от продажба и обезценка.

 – отрицателни разлики от промяна на валутните курсове.

 Общо 2:

 3) Извънредни разходи.

за операции по управлението.

други извънредни разходи.

 Общо 3:

 4)  Данъци.

данък върху печалбата.

 други данъци.

 Общо г:

 Общо разходи: (1+2+3+4)V 5) Резултати от отчетния период (печалба).

 Всичко 1+2+3+4+5

 б) в другата страна се отразяват приходите на предприятието за съответната година. Могат да се класифицират в 3 групи:

Приходи от дейността.

нетен размер на приходите от продажбите.

 производствени субсидии.

 дотации от бюджета.

 разходи за придобиване на МДА по стопански начин.

 Увеличаване на запасите от продукция, извършено производство и разходи за бъдещи периоди.

други приходи.

 Общо 1:

Финансови приходи.

приходи от лихви.

 приходи от съучастия в т.ч. дивиденти.

 положителни разлики от продажби на ценни книжа.

 положителни разлики от промяна на валутните курсове.

 Общо 2:

Извънредни приходи.

от операции по управлението.

 други извънредни приходи.

 Общо приходи 1+2+3

Резултати от отчетния период (загуба).

 Всичко 1+2+3+4

 Разходите съпоставени с приходите представят печалбата.

 Отчет за паричния поток.

 Паричните потоци изразяват и представляват паричните средства, които се насочват и “вливат” във фирмата и такива, които я напускат или “изтичат” от нея. От финансово-счетоводна гледна точка паричния поток е дефиниран от НСС на парични постъпления и разходи свързани с: основната дейност, финансовата дейност и извънредните операции на предприятието за отчетния период. Отчета за паричния поток съдържа 6 раздела:

– наличност на парични средства в началото на периода.

– движение на парични средства от основната дейност, съответно: постъпления, плащания, нетен резултат от движението на паричния поток.

– движение на парични средства от финансовата дейност, съответно – постъпления, плащания, нетен резултат.

– движение на парични средства от извънредни операции, съответно – постъпления, плащания, нетен резултат.

– наличност на парични средства в края на годината.

– изменение на паричната наличност през отчетния период съответно – увеличение, намаление.

 Паричните наличности в началото и в края на отчетния период, отразени в отчета за паричния поток,да съответстват на съответните парични наличности за съответния период в счетоводния баланс. Тази връзка е гаранция за достоверността му.

 Използват се и други източници за финансовото състояние като например счетоводните справки. От това, доколко тези източници са достоверни ще зависи и реалността на финансовите показатели и адекватността им с реалното финансово състояние.