Класически период – ранна класика(490-450 г. пр. н. е.)

Някои историци на изкуството отделят класическия период от архаичния с един междинен период – на така наречената ранна класика, която започва от 490 и трае до 450 г. пр. н. е., без да могат тези дати да се вземат за абсолютно точни. През този период в обществения живот на Гърция стават съществени промени: демокрацията побеждава над аристокрацията, гръцко-персийските войни, които продължават 20 години, приключват с победата над персите в 479г., и настъпва ера на мирен труд и културен разцвет. Атина играе важна роля в живота на полу­острова и там се събират най-големите творци от всички области на изкуството. През този период се заражда гръцката драма, създава се гръцкият театър. Тогава живеят великите пи­сатели Есхил и Софокъл. Забогатяват робовладелците (търговци и земевладелци) и това дава материална база за развитие на изкуствата- Митологичното и религиозно мислене, беа да из­чезва, отстъпва място на разума. Започва възходът на гръцката философска мисъл.

В тази нова обстановка настъпват благоприятни условия за развитие на всички клонове на изкуството и особено на скулптурата и архитектурата. Формата в скулптурата става ясна, синтезирана и дава възможност да бъде изразено по-дълбоко психологичното състояние. Фронталитетът от архаиката започва да изчезва. Фигурите се раздвижват – отначало плахо пристъпват, а по-късно в движението се включва и тялото.Този нов повей в изкуството се за­белязва в релефите от о-в Тасос от първата четвърт на V век – олтарни релефи от храма на Аполон. Новото в тях са елегантното движение на телата, свободният ритъм на дип-илите на туниките, спокойствието и вътрешната вглъбеност, с които пристъпват фигурите. От изображенията лъха поетично чувство.

В другите три релефа, намерени във вила Лудовизи в Рим, които вероятно са били об­легало на трон, този процес на обновяване на изкуството е още по-ясно изразен. Формата е стигнала до по-голям финес и красота. На средния релеф е изобразено раждането на Афродита от морската пяна. Двете нимфи отстрани подкрепят богинята да излезеот водата. На страничните два релефа са изобразени седнала гола Хетера, която свири на флейта (на левия), и омъжена жена, която прави жертвоприношение на богинята (на десния). Движенията надветефигури са еднакви. Омъжената жена е облечена в туника, която покрива и главата. Хетерата, която символизира свободната любов, широко разпространена в Древна Гърция, е първата гола фигура в гръцката скулптура. Омъжената жена е символ на семейната любов, а Афродита е покровителка и на двете.

Гърците започват да отливат и бронзови статуи, на което се учат от египтяните. Около 475 г. пр. н. е. е създадена и отлята от бронз статуята «ДелфиЙският авриг», която в същност е една фигура от група – колесница с коне, чиито поводи авригът държи в ръцете си. Останалата част от групата е изчезнала. Този авриг стои уверено, леко навел глава и устремил поглед напред. Дрехата, която покрива тялото, пада на равно подредени гънки п тялото под нея не се забелязва.

По същото време приблизително двама скулптори – Критий и Незиот – изработват групата на тираноубийците «Хармодий и Аристогейтон». Първата статуя на тези атински граждани-герои, които убиват тиранина Хипарх, изработена неизвестно от кого, също бронзова, била взета от Ксеркс през време на гръцко-персийските войни. Тази двойна статуя е, от една страна, първата колективна творба, която историята на изкуството познава, а от друга, и първата материализирана обществена признателност към хора, които имат заслуги пред народа. Тук гръцкото изкуство отбелязва значителен напредък в овладяването на пропорциите на човешкото тяло, показани в прекрасно изразена скулптурна форма. От двете фигури, баща и син, бликатнапрежение, сила н готовност да извършат благородното дело – да убият тиранина и да освободят обществото от гнета на неговата тирания. Компози­ционно и психологически групата е обединена. Движенията са енергични и от фроиталитета на скулптурата от VI век не е останала и следа.

Други забележителни творения от този период са стигналите до нас скулптури от 3 е в-совня храм в О л и М п и я, построен между 468 и 457 г, пр. н. е. от архитекта Либон. И двата фронтона – източният и западният – са покрити със скулптурни композиции. На западния фронтон е изобразена сцена от битката на лапитите, които избиват пияните кентаври, опитали се да задигнат жените им. В средата е фигурата на Аполон, която раз­деля композицията на две. На източния фронтон плоскостта е заета с една сцена, която изобразява надбягване с колесници. Тук в средата е Зевс, а в ъглите са разположени две легнали мъжки фигури. Връзката между фигурите в композицията не е добре изразена. Реализмът и в двете композиции е ясно показан, а в лицата е отразено психологичното състоя­ние.

През този период от общественото развитие на Древна Гърция скулптурата все повече навлиза в живота и в архитектурата. Раждат се големи майстори в скулптурата. Правят се много статуи на богове и богини, на атлети и победители в Олимпийските игри, а също и на символа на победата «Крилатата победа». Скулптурата е във възход.

Голям разцвет настъпва и във вазописа и приложните изкуства. Изкуството на вазописа тръгва по пътя на реалистичното виждане и отразяване на действителността. Изгражда се н обемно формата. Голям майстор в тази област еЕвфроний, който рисува митологични сюжети. В неговите рисунки има нещо ново – свобода и финес на линията и по-свободно композицион­но решение. По вазите се появяват фигури, рисувани и в профил, и във фас, а така също и в ракурси. Анатомията на човешката фигура е позната и ясна на художниците и те отбелязват уверено с тънки линии отделните мускули. В началото на V век работят и други двама големи майстори на вазописа – Дурис и Бригос. Бригос рисува върху една ваза обикновена сцена – «Гуляйджня». Човешките образи върху вазите ся красиви, идеализирани и в тях няма нищо портретно. Те сочат само настъпилия култ към красотата, който се появява по-къско и в скулптурата и който е най-типичният белег на ця­лото древногръцко изкуство. Чрез инспириране от живия модел и синтезиране на формата то стига до лабораторно създадена красота, до безупречни човешки образи. Затова и гръцкото изкуство е наречено класическо и от него се учат много човешки поколения.

Един от най-великите скулптори от това време е Мирон. Останали са само копия от негови творби – прекрасни образи на млади голи атлети, уловени в момент на силно физическо на­прежение. Мирон предава движението, както никой друг преди и след него. Неговият «Д иско-бол» продължава да вълнува поколенията със съвършената си физическа красота, напреже­нието и вярното движение на цялата фигура. Сякаш в миг дискът ще излети от ръката му, а гъвкавото тяло, свито като тетивата на опънат лък, ще се изправи и от силното напрежение ще прозвъни. В това забележително творение на гръцкото изкуство пропорциите на човешкото тяло са доведени до истинско съвършенство. Мускулите, набъбнали от напрежение, са раз­четени и предадени ясно, без да разкъсват цялостното възприятие от творбата. Движението, макар и стигнало своята кулминационна точка, не създава впечатление на неустойчивост. Мирон е уловил такъв момент от движението, при който тялото изглежда непоклатимо. Реа­лизмът в цялото изкуство на Мирон се основава на непосредственото наблюдение и изучаване на човешкото тяло и на неговите движения, както и в синтеза на формата, освободена от ар­хаичните остатъци, Дискоболът е отлят от бронз.

Мирон, който остава един от най-големите майстори в предаване на движението, създава и други творби, отразяващи покоя и красотата на човека, овладял своите чувства и страсти. Такава негова творба е групата «Атина и Марсей», в която гениално противопоставя на покоя и силата, на равновесието к самообладанието на богинята буйното движение на силена Марсей, присвил левия си крак и едва докосващ земята с десния, готов да се наведе и вземе двойната флейта, изтървана от Атина. Според мита Атина направила тази флейта, за да я даде на хората, но когато засвирила на нея, всички богини се разсмели. Атина по­гледнала своя образ във водата, видяла смешния израз на лицето си с издутите бузи и захвър­лила флейтата. Стълкновението между двете различни психологични състояния на богинята, отправила гневен поглед към падналата флейта и свила презрително устни, и на поривисто ус­тремения Марсей  е отразено с рядък драматизъм, и то за първи път в гръцката скулптура. Подчертан е и физическият контраст между двете фигури – човешката красота на Атина, от една страна, и застаналия срещу нея силен с грубо, чувствено тяло и набраздено лице, из­разяващо непреодолимото желание да притежава нещо, което доброволно не му се дава. Гънките на дрехата, която покрива тялото на Атина, падат спокойно и само при левия леко сгънат крак плавно извитите дипли подсказват неговото движение. Тази група на Мирон била предназначена за Атинския акропол и вероятно тя е красила това място, станало синоним на апогея на гръцкото изкуство.

За други произведения на Мирон се знае от писмени документи. В една епиграма от неиз­вестен поет се говори за статуята на бегача Лада, победител в олимпийските игри, а така също и за статуята на седналия Херакъл, огромна по размери.

Друг майстор от това време е Пеоний, живял през третата четвърт на V век пр. н. е. Той създава забележителната «Крилата Нике». Тя стояла на тристранен постамент в Олимпия и символизирала победата. Такива прекрасни крилати победи, поетически творения на човешкото въображение, се появяват и след това, за да се стигне до най-съвършеното пости­жение на тази тема – «Крилатата самотракска победа», която краси Лувъра и която ще бъде разгледана по-късно.