Повелителните правни норми се наричат още „норми от публичен ред”. Повелителните правни норми са тези, които засягат общонационални интереси. Техен характерен белег е, че адресатите са длъжни да ги спазват и неспазването им води нищожност на правните действия. Не се допускат никакви отклонения от тях. В Гражд. Законодателство преобладават диспозитивните правни норми, за разлика от търговското право.
Диспозитивните правни норми са също задължителни правила за поведение. Тяхната характерна особеност е, че правните субекти могат да се отклонят от предписанието съдържащо се в тях. Но трябва да се отбележи, че възможността е да не се приложи диспозицията на правана норма, а не хипотезиса, защото отклонението от хипотезиса означава неприлагане на правната норма, а не уговаряне на нещо различно от предписаното в нея.
Диспозитивен характер имат онези правни норми, които уреждат правни последици, засягащи интереси на отделни правни субекти, а не обществени интереси. Тъй като правните субекти сами най – добре могат да преценят кои правни последици са в техен интерес, законодателят им предоставя тази възможност. Правозащитните органи не могат да се отклоняват от предписанията на диспозитивните норми, тази възможност имат само адресатите на гражд.правните норми.
Една и съща норма може да има диспозитивен характер в една насока и повелителен в др. Според функцията, която изпълняват диспозитивните норми могат да бъдат два вида: 1. тълкувателни – чрез тях се доизяснява волеизявлението или съгласието на субектите, когато не едостатъчно ясно; 2. допълващи – те се прилагат ако страните не са уговорили нещо различно. В зависимост от това дали се ограничава възможността на страните да се отклонят от предписанието и в какви граници, диспозитивните норми биват четири вида: 1. със задължителна долна граница; 2. със задължителна горна граница; 3. норми с минимална и максимална граница; 4. норми без определени граници, за свободата на страните да се отклонят от предписанието им.