а/ самостоятелни и несамостоятелни – самостоятелни са правните норми, чието правно действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми, т.е. прилагат се без да е необходимо препращане. Несамостоятелните гражданско правни норми са тези които могат да намерят приложение само във връзка с др. пр.норми, т.е. те препращат към други правни норми. Несамостоятелните правни норми от своя страна се разделят на няколко групи:
1. Правни норми с отменително действие, които пораждат правни последици само във връзка с правните норми които отменят;
2. Препращащи правни норми, когато една правна норма разпростира действието си върху случаи, които не са предвидени в неиния хипотезис. Препращащите правни норми от своя страна биват преки и съответни /специфичните особености на отделния случай/;
3. Несамостоятелни са и правните норми , които определят прадмета на правната уредба в нормативния акт, целите и задачите на последния, основните принципи възприети в него или легални определения на правни понятия;
4. Тълкувателните правни норми.
б/ Заповядващи, забраняващи и овластяващи;
Заповядващи са правните норми, които обвързват адресатите за определено поведение – действие или бездействие.
Забраняващи са гр.пр.норми, които съдържат забрана за определено поведение. Забраняващите норми могат да имат за адресати точно определени субекти или неограничен кръг субекти, какъвто е случаят с абсолютните права на които съответстват задължения за бездействие на вс. останали правни субекти.
И в двата вида правни норми от тази класификация се пораждат за адресатите задължения с определено съдържание.
Овластяващи са гр.пр.норми, които не пораждат задължения с определено съдържание, а уреждат възможност за адресата да има определено поведение за задоволяване на негови интереси.
в/ Абсолютно и относително определени правни норми – в зависимост от това дали съдържанието на правната норма позволява на правоприложителя да я доразвие, като съобрази конкретните обстоятелства на случая или не, гражданско правните норми биват абсолютно и относително определени. Абсолютно определени са онези гр.пр.норми, чиято формулировка не подлежи на конкретизация м/у страните. Относително определените пр. норми са формулирани или чрез общи понятия, предоставят възможност за избор на поведение.
г/ Материални и процесуални – Двата вида норми се различават по своето съдържание. Материалните норми са норми на ГПр. И се отнасят до придобиването, упражняването, прекратяването на субективните права и съдържанието на защитата им при нарушение. Нормите на ГПр уреждат отношения м/у равнопоставени субекти. Процесуалните норми са норми на ГПроцес и те регламентират реда и процесуалните средства за защита на субективните права в по – голямата си част са императивни. Гр. процесуалните норми имат по широко приложение в сравнение с нормите на материалното право.