Китайско изкуство

Китайското изкуство, както и изкуството на Египет, Двуречието, Индия, има свой об­лик и неговите корени трябва да се търсят още в древността – във П хилядолетие пр. н, е. В онези далечни времена на нападения и преселване на различни племена и народи Китай също е бил нападан, а през XIII век монголците установяват там своя династия. Но тези чуждоземни изселници не успяват да отклонят китайското изкуство от собствения му път. И действително може да се каже, че никое друго изкуство не е създало такива строги, ясни, оригинални и трайни традиции, както китайското. Будизмът преминава от Индия в Китай, но китайците не вземат наготово образа на Буда, а създават свой образ. Същото е и с храмовата архитектура – китайските пагоди се отличават коренно от индийските храмове. И в Китай, както в Египет, културната история и историята на изкуството се разглеждат по династии. И в Китай императорската власт е била силна и непоклатима, поддържана през вековете от вкаменените традиции и религията.

За древното изкуство на Китай обаче се знае по-малко, отколкото за изкуството на

Египет и Двуречието, където са направени разкопки и проучвания даста отдавна. В Китай това стана сравнително по-късно. Намерените бронзови съдове от времето на династията Чжоу (1222-256 пр. н. е.) се отличават с високо професионално и художествено майсторство неоригинална украса. След династията Чжоу идва династията Хан (206 г. пр. н. е,  220 г. на н. е.). Тази династия укрепва държавата н изгражда Великата китайска стена (III век на н.е.), предназначена да пази страната от врагове и чужди влияния.

Върху изкуството на Китай оказва влияние и религията, която го използува за своите цели. Там се преплитат две религиозни учения  на китайския Конфуций и на индийския Буда. Създават се скулптурни изображения на тези религиозни водачи. В пещерните хра­мове при Ю н к а н са останали монументални скулптури от VII-V век пр. н. е. Развива се и гробничната скулптура, главно релефът, чрез който се разказват цели събития. Китайският релеф подобно на египетския е плосък, контурът е врязан в плоскостта. Сцените, които се илюстрират, са из живота на императора – надбягвания с колесници и др. Изображенията са характерни с експресивност в движението и верен рисунък на човешката фигура. Такива са шантунгските релефи. Те разказват събитията в редове, както египетските и  тези в Двуречието. Особен разцвет добива релефът през времето на династията Хан (П век пр. н. е.).

През време на третата династия (618-907 г.) за китайското изкуство настъпва пе­риод на подем. Разпространението на трите религиозни учения будизъм, конфуциан­ство и даосизъм – стимулира развитието на изкуството. Намерени са малки статуетки на хора и коне, които се слагали в гроба, за да обслужват умрелия в неговия задгробен живот. Много изразителни са статуетките на коне – с красиви и грациозни движения на животното, което китайските скулптори очевидно познавали .добре.

Макар да идва от Индия, образът на Буда в Китай приема другот%лкуване и се различава от индийския Буда. Докато в Индия той е изобразяван винаги гол, седнал ниско с кръсто­сани крака, потънал в самосъзсрцание и сложил ръце на скута си, китайският Буда е с бо­гати одежди и седи на стол, преметнал десен крак върху лявото коляно.

Разлика съществува и в живописта. Колоритната гама на китайските фрески е по-нежна и няма тежките, плътни тонове на индийската. Лимоненожълто, зелено, розово и техните нюанси създават образи, подобни на поетични видения.

Живописта в Китай се развива по оригинален път върху копринена тъкан с акварел. Тя отразява в поетични образи богатата и разнолика природа на Китай – планински върхове и зъбери, пробили бялата мъгла, стихнали езера и разпененн потоци, силуетите на странни по форма дървета, китайски къщи и сцени из живота на народа. Прекрасната ар­хитектура на китайските пагоди също е обект на живописта. Китайският художник разказва чрез четката, с чийто връх успява да изрази най-фините детайли и в далечните, и в близките планове на картината. За него те са еднакво важни. Живописта върху коприна достига голямо развитие през времето на династията Сун (960-1279г.), Чрез живописта ки­тайците изявявит своята любов към родната природа, преклонението си пред нея. Човекът не заема централно място в пейзажа, не е свързан с природата, както в изкуството на дру­гите народи, пейзажът тук не служи за фон на събитието. Пейзажът в китайската живопис е чист пейзаж, в нето художникът е стигнал до пантеизъм, до лирика, която остава характерна и неотменима черта на китайската пейзажна живопис. Пейзажът разказва. От единия край се развива, от другия се навива. Стари писмени източници говорят за отноше­нието на китайците към пейзажа: т& слагали пейзаж пред болния, за Да помогнат за неговото успокоение н изцеление. Много въздух е включен в китайския пейзаж. Чувството на китай­ските художници за пространство е дълбоко, родено от огромната и разнообразна китайска земя, в която се редуват обширни равнини с назъбени планини, полета с езера и лесове. Ця­лото това разнообразие на природата е включено в пейзажите на китайските художници. Акварелът действително е най-пригоден да предаде меката атмосфера и поезията на пейзажа. В някои случаи се стига дори до създаване на пълна илюзия за трето измерение, както в съ­временното стереокино: израстват сред пейзажа планински върхове, подали се из мъглата. или дърво е провряло клони, които като че ли може да се докоснат с протнгане на ръка. Лю­бовта към дребните детайли, сьчетана с умението да се обединят и свържат в цялото, правят китайския пейзаж подобен на скъпоценно огърлие, където отделните зърна престават да се  чувствуват. Пред китайския пейзаж зрителят застава покорен от величието на природата и в душата настъпва покой.

Китайците имат и картини, развити във височина, в които изображенията следват отдолу нагоре. Отделните планове се нареждат един над друг, а не в дълбочина, както в европейската живопис. Пейзажът в такъв случай е панорама, гледана от много високо. Китайската пей-зажна живопис върху коприна е стигнала до съвършено преливане на тонове и полуто­нове, което по-скоро се чувствува, отколкото се вижда. Затова помага и акварелът, но основ­ното се корени в усета за багра у китайските художници. В това отношение китайската жи­вопис остава уникална.

Китайските живописци са безспорно големи майстори и на рисунката с туш. Те постигат вярна и безупречна линия, която при тушовата техника трябва да бъде именно такава, защото не търпи корекция. И в графиката се запазва пространственото изграждане на пейзажа, както и при акварела.

За да се доберат до професионално майсторство, китайските художници се занимават н с теория на художественото творчество. Художникът Ван Вей през VIII век написва трак­тата «Тайното откровение на науката за живописеца». Китайските художници не стигат до подражание на природата и не смятат, че най-високото качество на творбата е пълното на­подобя ване на действителността. Те рисуват, като се стремят да отразят действителността само до известна степен с художествена мярка, без натуралистично копиране. По този начин се запазва възможността зрителят да «досътвори» картината в процеса на съзерцанието, т.е. постига се необходимата връзка между творец и зрител.

Китайската пейзажна живопис носи специфичните особености на национално изкуство, но във всяка творба се проявява и личният стил на твореца. Утвърждаването на собствен стил очевидно е било основна творческа задача на всеки художник. Ли Съй-сюн и Ван Ней са стигнали до нас като имена на най-старите китайски живописци, но техни произведе­ния не са запазени. Съхранени са пейзажи от Х век. Разцветът на пейзажната живопис за­почва при династията Тан, когато се оформяват главно две школи: в Северен Китай – с пре­вес на графиката, и в Южен Китай – с превес на живописта. Още през Х век се създава ака­демия и се пишат теоретични ръководств?, но пълен цъфтеж на пейзажа настъпва при динас­тията Сун. Тогава работят големите художници Ма Юан, Си Кей, Ли Ти. През XV-XVI век започва известен упадък в живописта.

Обекти на китайската живопис са много често животни и цветя, в изобразяването на които китайските художници остават ненадминати. Прекрасни по трактовка, рисунък и компози­ционно решение остават двата бели орела от неизвестен художник от XI век. Те могат да се сравнят с «Гъските от Медум» в египетската живопис. В дълъг правоъгълник диагонално са разположени две  птици, стъпили на клоните на едно дърво. Този в горния край на плоскостта дреме, а долният е обърнал с грациозно движение главата си към него. С голямо майсторство са предадени детайлите в крилата и перата на птиците, с голям вкус е обединено всичко.

Човешкият образ, макар и в по-ограничени размери също, е застъпен в китайската живопис Китайският портрет има свои черти, които го отличават от портретното изкуство на другите народи. В него няма онази раздвиженост и дълбок психологизъм, които са характерни на­пример за фаюмскитч; портрети. В много случаи образите са строго неподвижни, в поза анфас, затворени в себе си. Но те притежават други качества, с които подкупваг зрителя – точност и простота на изображението, високо художествено майсторство.

В приложните изкуства китайските художници и народни майстори заемат едно от пър­вите места в света по богатство на въображението, красота на формите, прецизност и изискан вкус.

Още през VI-VII век китайците създават порцелана, който добива световна слава. Няма материал, с който те да не работят – камък, кост, стъкло, керамика. Прочути са ки­тайските вази с изящни форми и богата багрена украса, както и изделията от слонова кост. които учудват със съвършенството на изработката. Украсата на китайските вази не е на ре­дове, а цялата им повърхност е покрита с цветя и клонки, с дракони и други причудливи творения на народния творчески гений. И по форма те се различават от гръцките – по-стройни и по-високи са.

В Китай се развива и лаковата техника, чрез която приложниците създават ненадминат високохудожествени изделия. Лакът, който се получава от смоли, се смесва с боите и се по­лага гладко върху повърхността. Върху някои лакови изделия се инкрустират късчета сло­нова кост или корали и се получава още по-богата украса. Прочути са «лаковете», работени в Кантон и Фу-Чеу.

Китайското изкуство е запазило през вековете своя ярко изразен национален облик, който не се изменя дори и през времето на монголското владичество. През времето на династиите Юан и Мин (1280-1644 г.) се създават   забележителни    произведения    в    архитек­турата, храмове и дворци, а също така и в скулптурата.

Съвременното китайско изкуство върви по пътя на реализма и китайските художници подпомагат чрез изкуството си изграждането на социалистическото общество в Китай, като отразяват моменти от новия подем във всички области на живота на китайския народ. Особено големи постижения имат те в графиката. Изкуството на западноевропейския формализъм не можа да окаже влияние върху развитието на китайското изкуство.