Кинорежисьорът – живописец

david linchФилмите му са фантасмагорични, мрачни, смущаващи – не-помалко смущаващи, мрачни, разтърсващи са и неговите платна. Култовият американски режисьор Дейвид Линч представя първата си самостоятелна изложба в Германия.

Изложба от творби на Дейвид Линч беше открита наскоро в Брюл – града, в който е роден германският художник-сюрреалист Макс Ернст. Култовият американски режисьор се представя с около 150 свои творби: живопис, фотография и литография. Специално за изложбата, наречена Dark Splendor (Тъмно великолепие) той е направил саундтрак, който създава мистична атмосфера. Убийства, изнасилване, суицид, оголени и обезобразени тела – суров, тъмен, мрачен е светът, в който потапят творбите на Дейвид Линч. Това едва ли е изненадващо: като режисьор той е известен с филми като „Blue Velvet“ (1986), „Wild at Heart“ (1990), „Lost Highway“ (1997), пълни със сласт, перверзни агресии и невероятно заплетени истории. Част от привлекателността на загадъчните му филмови фантасмагории се състои в това, че съдържат кадри, пространства и картини, граничещи с изобразителното изкуство. Изложбата в музея „Макс Ернст“ в Брюл показва, че филмовото мислене на Дейвид Линч действително е много тясно свързано с изобразителното изкуство. Неслучайно първоначалното желание на Линч е да стане художник и неслучайно през 60-те години той следва изобразително изкуство във Филаделфия. Само че в някакъв момент, изправен пред платната си, добива чувството, че в тъмните участъци на картината нещо сякаш се движи. Започва да съчетава раздвижени рисунки с филмови кадри, прави първите си късометражни филми: „Киното възникна за мен от живописта.“ И десетилетия наред киното е предпочитаната му изразна форма. Само че тъкмо през последните 20 години Дейвид Линч явно е правил много картини, русинки и фотографии. Последните му работи, представени на изложбата, са фотографии на топящите се снежни човеци пред къщи в мизерни предградия. Снима ги по време на работата си над сериала „Twin Peaks“ (1990/91). В едно парижко ателие изработва литографии, като изпробва техники, които преди него са използвали Пикасо, Джакомети, Макс Ернст. За серията „Distorted Nudes“ използва компютърни обработки на исторически еротични фотографии – телата на моделите са малтретирани, обезобразени, променени до неузнаваемост. Директорът на музея „Макс Ернст“ Ахим Зомер изтъква: „Изложбата е уникална. Тя за пръв път представя в Германия изобразителното изкуство на известния кинорежисьор. Досега в Европа той е представял своя изложба само веднъж – през 2007 г. в Париж.“ Линч смята себе си преди всичко за художник и след това за режисьор. Да рисува за него е „екзистенциална необходимост“, казва изкуствоведът Вернер Шпис, който е и куратор на изложбата. Сред любимите художници на Дейвид Линч са сюрреалистите, както и експресионистът Френсис Бейкън, магическият реалист Едуард Хопър. В изкуството на Линч мистичното и делничното, сънят и реалността съществуват едно до друго и преливат едно в друго. Черният цвят е неговият цвят: „Тъмнотата е загадка. Тя ни привлича, мами ни, призовава ни.“ /ДВ