Масивът Килиманджаро – намира се на 3° ю.ш. и е разположен изцяло на територията на Танзания . Той представлява огромен вулкански масив , широк от север на юг 60км и от запад на изток 90км . Най-високият връх Ухуру – 5895м е угаснал вулкански конус и е покрит с вечен лед и сняг . Въпреки , че Ухуру е с постоянна снежна шапка , върхът завършва с кратер с диаметър 1930м и дълбочина 300м . В така образувалата се депресия има следи от вулканска дейност .
Растителността и животинският свят се изменят във височина . Интересни са животинският и растителният свят в масива Килиманджаро . Както се променя растителната покривка от екватора към полюсите , така се променя и във височина . Тази промяна във височина е много добре изразена в Килиманджаро . В полите на вулкана расте буйна екваториална растителност . Над нея са саванните треви , следват алпийските растения и най-горе е вечния сняг и лед на Килиманджаро . В случая релефът влияе повече отколкото географската ширина върху различията в растителния свят . Масивът на Килиманджаро е разломен от дълбоки речни долини , подхранвани от обилни валежи , идващи откъм Индийския океан . Освен лавовите полета , за пояса над 4200м е характерен ледниковият релеф . Отделни ледени езици се спускат до 4200м по югозападните склонове и до 5750м по източните склонове на масива . Името на Килиманджаро е на езика суахили : килима – означава планина , нджаро – божество на студа , а според друго тълкуване – Сияеща планина .
Борбата за покоряването на Килиманджаро , който бил наричан африкански Монблан, продължила 40 години . Едва през 1889г. африканският първенец бил покорен от двойката алпинисти от германски произход – Хане Майер / известен като географ-пътешественик / и Лудвиг Пуртшелер .