Нека вземем една жлеза, която е съставена от един или два милиарда клетки. Тези клетки са от най-различни видове, всеки от които е със своя специфична функция и задължение. Така съществуват мускулни и епителни клетки, има също нервни клетки и клетки за много други цели. Но главната функция на клетките на която и да е жлеза е да отделя сокове.
Жлезите на човек, който яде варена храна, притежават пълен комплект от клетки, а може би дори и повече, като дори само 1/4 или 1/5 от тях са годни за някаква полезна работа, но и нея не вършат задоволително. Белтъкът сам по себе си, особено мъртвият животински белтък, който късогледите хора смятат за съвършен строителен материал, може в най-добрия случай да произведе най-простата структура на една безформена, неспособна и безполезна клетка от примитивен тип.
В дадена жлеза всяка специализирана клетка притежава известни особени механизми, които могат да бъдат организирани и да придобият способност за активна работа единствено чрез доставяне на специални хранителни съставни елементи. За производствените функции на тези механизми са необходими сурови материали и те могат да бъдат доставяни само от суровите храни. Никоя пчела не може да направи мед от нектара на варени цветя.
Когато специалните съставни елементи не достигнат до клетката в достатъчно количество, нейното развитие се забавя или може дори да спре. Това става причина да се произведат голямо разнообразие от несъвършени и болни клетки, които са познати като неопластични и анапластични клетки, макрофаги, мегакариоцити, мастни, ракови клетки.
Така не само че болшинството клетки на въпросната жлеза не достигат диференциране, но и суровите материали, необходими за секрецията на соковете, не достигат до малобройните оцелели клетки, които още запазват способността си да работят. В резултат жлезата не е способна да поддържа правилно функционално ниво и точно по тази причина заболява. Незадоволителното развитие и неподходящото функциониране на клетките може да се случи във всички други органи и системи, в резултат на което се появяват съответните болести.
Понякога съответната жлеза се поврежда до такава степен, че нейното отстраняване става неизбежно. Вместо да възприемат и приложат най-естествените мерки, за да предотвратят разрушението на този орган, хората поемат най-големи безпокойства, за да го отстранят и след това се гордеят с извършеното „чудо”. На един суровоядец е напълно ясно, че никакви лекарства не могат да възстановят изродената клетка и да възвърнат нейното нормално състояние и способността за работа.
Суровоядецът няма страх от микроби, понеже той е защитен срещу тях от природните сили. Микробите не могат да увредят напълно развитите диференцирани клетки. Те поразяват слабите и деликатни клетки.
В действителност любителите на готвената храна дължат живота си на онова малко количество сурови храни, които те понякога ядат само за удоволствие, без да вземат под внимание тяхната огромна важност. Понеже човешкият организъм може да поддържа съществуването си от невероятно малко количество хранителни материали, това минимално количество сурова храна е достатъчно, за да го задържи жив за известно време.
Днес дори и най-изтъкнатите специалисти по диетология смятат гниенето и вмирисването на храните като единствени техни дефекти. Те разглеждат като хранителни, здравословни и нормални всички онези храни, които са пресни, чисти и „добре сготвени”. Отсъствието на хилядите съставки в тях въобще не ги безпокои. Когато им се напомня това, те отговарят, че също и те ядат плодове. Това е един крайно неблагоразумен отговор. Болестите в човешкия организъм произлизат от самия факт, че ние разделяме хранителните съставни елементи един от друг и тогава ги консумираме отделно, наслуки, без никакъв правилен план.
Хранителната стойност на продуктите не трябва да се търси в разнообразието на консумираните храни, а в разнообразието на съставните елементи, които се съдържат в тези хранителни продукти. Най-обикновената храна, сама по себе си, по количеството на своите хранителни съставки е по-богата, отколкото цялата колекция от многобройни блюда, сервирани при най-пищните банкети. Това е заключението на науката.
Провеждат се множество медицински конференции за предотвратяване на болестите, където, след като разискват в продължение на часове върху второстепенни въпроси, най-изтъкнатите представители на медицинската наука се събират около богато декорирани маси, за да гуляят. Тогава, пренебрегвайки основните и напълно ценни хранителни продукти, които се образуват в чудните лаборатории на природата за предотвратяване на болестите и които съдържат в себе си хиляди живи вещества, те се тъпчат с „вкусни” блюда от дегенерирали и мъртви трупове на 4 или 5 от техните най-обикновени разновидности. Още по-ясно — някои от тях, като продължават да смятат естествените продукти за съвсем несъществени, завършват програмата с кафе и цигари. Нека докторите ме извинят за тези мои констатации, но след неголямо обмисляне те трябва неминуемо да се съгласят с мен, че това не е правилна система за хранене и трябва сериозно да се занимаят с въпроса за извършване на основна промяна в сегашните погрешни навици на хранене.
Някога в някои азиатски страни осъдените на смърт престъпници били хранени само с варено месо. Те обикновено умирали за 20-30 дни, докато при случаите на пълен глад човек може да остане жив повече от 70 дни. Това значи, че вареното месо е не само бедна храна, но и токсините, които произвежда, отравят и убиват човека в много късо време.
Общоизвестно е, че хора, които консумират големи количества полиран ориз, са изложени на заболяването бери-бери, болест, която убива пациента, след като му причини много страдания. Може би най-характерното проявление на бери-бери е полиневрита, но той не е единственият, а само един от многобройните симптоми на болестта. Липсата на витамин В не е единствената причина за тази болест, както обикновено се предполага. Полираният ориз не притежава нито един от познатите и непознати витамини. Белият хляб и въобще всички продукти, приготвени от бяло брашно, имат точно същия характер като полирания ориз. Това е вярно и за изкуствената захар, и за рафинираните мазнини.
Горните хранителни продукти, които съставят установената диета на един любител на готвена храна, са главните фактори, които причиняват смърт, само че те убиват човека под маската на диария, инфекциозни болести, ревматизъм, подагра, склероза, диабет, апоплексия, рак и много други болести, понякога само на едногодишна възраст, друг път на 5, 10, 60 или 70-годишна възраст, в зависимост от сравнителните пропорции на консумираните две категории храна — парена и сурова и степента на наследствена съпротивителна сила, предадена на индивида.
Като резултат от неправилното хранене днес много майки нямат мляко, за да откърмят своите бебета и така някои от тях хранят децата си с мляко на прах, бисквити, бял хляб и чай. Естествено децата започват да креят и са слаби и изтощени. Детските болници и сиропиталища са пълни с такива пациенти.
Достатъчно е на такива деца да се дават по две чаши пресен плодов сок и по две чаши прясно краве мляко (ако детето е още кърмаче), за да могат да възвърнат здравето си за две седмици. Но диетиците, привърженици на готвена храна, като пренебрегват необходимостта от плодове, извършват всички видове болезнени експерименти върху изхабеното тяло на детето и след като са взели последната капка кръв от него, се опитват да го хранят със сухо мляко, мастни екстракти, изкуствени витамини и различни лекарства. С други думи, пренебрегвайки хармоничното равновесие на хранителните съставки, свободно доставени от природата, те започват да правят експерименти върху изтощеното тяло на детето посредством само няколко съставки, за които са добили частично познание в своите лаборатории. Ако това дете не получи по един или друг начин естествена храна, то сигурно ще умре и такива смъртни случаи са наистина хиляди. Но онова, което е още по-странно, е че много наивни диетици не позволяват на такива деца да ядат сурови плодове, убедени, че техните слаби стомахчета не ще бъдат в състояние да ги смелят или в най-добрия случай те оставят въпроса за плодовете на преценка на родителите, като ги смятат за ненужен лукс или с малка важност. Свидетели сме на факта, че в много болници се намират месо, бисквити, сухо мляко, захар, чай, маргарин, ориз, бял хляб, изкуствени витамини и лекарства, колкото искате, но там няма да видите нито една машина за изстискване на сокове, а закупуването на плодове дори не е задължително. Цели дузини детски трупове се изнасят от такива болници, но никой не осъзнава, че отговорна за високата смъртност е неестествената система за хранене.
Аз апелирам към хуманните чувства на всички лекари. Нека те обърнат сериозно внимание на този въпрос. Аз моля всички университетски лектори и всички отговорни фактори в Министерството на народното здраве в нашата страна и във всяка страна по света, независимо от това, дали те са загрижени за здравето и благосъстоянието на своя народ или не. Ако действително са загрижени, те трябва да се заловят незабавно за работа. Моите изложения не са само хипотези, а неоспорими факти и аз ги представям на читателите не като резултат от експерименти върху гвинейски свинчета, а чрез живия пример на моето семейство и на мен самия.
Най-доброто средство за предотвратяване на болестите и в същото време за повишаване на стандарта на живот за всяко Министерство на здравето е да се отделя известен незначителен бюджет за учредяване на информационни отдели с конкретната цел да се запознаят хората с вредата от готвенето, както и с хранителните продукти, на които липсват витамини, особено бялото брашно, ориза, месото, рафинираните мазнини, захарта, чая, кафето, алкохолните и безалкохолни напитки. Тогава те ще трябва да убедят хората да намалят консумацията на готвена храна, доколкото е възможно, и да внесат трайна промяна в навиците им на хранене.
Естествено не е възможно изведнъж хората да станат суровоядци, но от съществено значение е те да се запознаят с подходящите сурови материали за своя организъм и още от детските години да се освободят от погрешните, опасни предразсъдъци и да разберат, че сила и здраве на тях и на децата им дават не пилешката супа, оризът, котлетите, яйцата и бифтекът, а житните кълнове, морковите, доматите, орехите и гроздето. Като пример давам и моя собствен случай. В резултат на 52-годишно ядене на месо аз бях загубил всичката си сила и не можех да изкача две стъпала, без да се задъхам; днес, след 8-годишно въздържане от месо, аз мога тичешком да се изкачвам по планините с голяма лекота.
Не зная поради какво научно основание днес в почти всички детски домове и дневни градини се оставят кутии с бисквити на разположение на децата, за да се самообслужват винаги, когато пожелаят. Кутиите с тези пагубни за здравето вещества трябва да бъдат заменени от кошници с пресни плодове, моркови, краставици и домати през лятото и сухи плодове през зимата, от които трябва да се позволи на децата да ядат свободно и колкото желаят през целия ден. Тогава ще видят как, по силата на природните закони, децата естествено ще започнат да консумират повече плодове и по-малко дегенерирала храна, като по този начин осигуряват сами здравето си.
Суровоядната система трябва да бъде възприета и в болниците за всички видове пациенти, а обществото трябва да бъде информирано за получените резултати. Много полезни реформи могат да бъдат направени в обществените ресторанти, особено в храненето на войската. Без напълно да се лишат любителите на готвената храна от удоволствието от нея, колкото и мъртва да е тя, възможно е да се намали нейното количество с 50 %, като остатъкът се замести с пресни салати и пресни компоти, както и с най-разнообразни сезонни плодове. По този начин не само ястията ще станат по-разнообразни и приятни, но и здравето на хората ще бъде укрепено, а обществената икономика ще направи значителни спестявания.
Веднъж запознали се с вредата от готвената храна, хората ще се опитват да я избягват. Ще се намерят голям брой здравомислещи хора, които ще заглушат гласа на навика, ще последват нашия пример и чрез практикуване на пълно суровоядство ще осигурят съвършено здраве за себе си и своите семейства. Хората, които са загубили всяка надежда за оздравяване или са били обезобразени от неестествено затлъстяване, ще разберат, че чрез съблюдаване на строго суровоядство само в рамките на няколко месеца ще могат да постигнат здравето, за което винаги са мечтали.
Публикуват се безброй много книги, за да се изтъкнат терапевтичните особености на отделни плодове и зеленчуци, като грозде, смокини, ябълки, портокали, лук или ряпа, и чрез създаване на специални методи за консумирането им авторите се опитват да придадат на дейността си научен характер. Действителен факт е обаче, че всички годни за ядене разнообразни растения са съвършени храни и притежават еднакви свойства и качества. От каквато и болест да страда един човек, те задоволяват тези изисквания на организма, регулират функциите на органите и възстановяват здравето на болния. Информацията по този въпрос трябва да бъде предоставена на хората безплатно, тъй като е нечовечно да се вземат пари за подобно нещо.
Диетиката на любителите на готвена храна е пълна с фатални противоречия. При извънредно много случаи вредните храни се препоръчват като полезни, докато другисъществени, се представят като вредни и строго забранени. Това се дължи на факта, че опитността на консуматорите на варена храна се базира на непосредствените, външни противоречиви факти за храните и на направените в лабораториите погрешни изчисления.
Най-доброто доказателство за резултатите от суровоядството е практиката. Само това би разкрило заблужденията и противоречията, съществуващи в науката, и в частност — в диетиката. Проверено чрез опита, това доказателство веднъж завинаги ще сложи край на споровете.