Нека вземем една жлеза, която е съставена от един или два милиарда клетки. Тези клетки са от най-различни видове, все­ки от които е със своя специфична функция и задължение. Та­ка съществуват мускулни и епителни клетки, има също нерв­ни клетки и клетки за много други цели. Но главната функция на клетките на която и да е жлеза е да отделя сокове.

Жлезите на човек, който яде варена храна, притежават пълен комплект от клетки, а може би дори и повече, като до­ри само 1/4 или 1/5 от тях са годни за някаква полезна рабо­та, но и нея не вършат задоволително. Белтъкът сам по себе си, особено мъртвият животински белтък, който късогледите хора смятат за съвършен строителен материал, може в най-добрия случай да произведе най-простата структура на една безформена, неспособна и безполезна клетка от примитивен тип.

В дадена жлеза всяка специализирана клетка притежава известни особени механизми, които могат да бъдат организирани и да придобият способност за активна работа единс­твено чрез доставяне на специални хранителни съставни елементи. За производствените функции на тези механизми са необходими сурови материали и те могат да бъдат доста­вяни само от суровите храни. Никоя пчела не може да направи мед от нектара на варени цветя.

Когато специалните съставни елементи не достигнат до клетката в достатъчно количество, нейното развитие се забавя или може дори да спре. Това става причина да се произведат голямо разнообразие от несъвър­шени и болни клетки, които са познати като неопластични и анапластични клетки, макрофаги, мегакариоцити, мастни, ракови клетки.

Така не само че болшинството клетки на въпросната жлеза не достигат диференциране, но и суровите материали, не­обходими за секрецията на соковете, не достигат до малоб­ройните оцелели клетки, които още запазват способността си да работят. В резултат жлезата не е способна да поддър­жа правилно функционално ниво и точно по тази причина заболява. Незадоволителното развитие и неподходящото функциониране на клетките може да се случи във всички други органи и системи, в резултат на което се появяват съответ­ните болести.

Понякога съответната жлеза се поврежда до такава степен, че нейното отстраняване става неизбежно. Вместо да възприемат и приложат най-естествените мерки, за да пре­дотвратят разрушението на този орган, хората поемат най-големи безпокойства, за да го отстранят и след това се гор­деят с извършеното „чудо”. На един суровоядец е напълно ясно, че никакви лекарства не могат да възстановят изродената клетка и да възвърнат нейното нормално състояние и способността за работа.

Суровоядецът няма страх от микроби, понеже той е защитен срещу тях от природните сили. Микробите не могат да увредят напълно развитите диференцирани клетки. Те поразяват слабите и деликатни клетки.

В действителност любителите на готвената храна дължат живота си на онова малко количество сурови храни, които те понякога ядат само за удоволствие, без да вземат под внима­ние тяхната огромна важност. Понеже човешкият организъм може да поддържа съществуването си от невероятно малко количество хранителни материали, това минимално количество сурова храна е достатъчно, за да го задържи жив за известно време.

Днес дори и най-изтъкнатите специалисти по диетология смятат гниенето и вмирисването на храните като единствени техни дефекти. Те разглеждат като хранителни, здравословни и нормални всички онези храни, които са пресни, чисти и „добре сготвени”. Отсъствието на хилядите съставки в тях въобще не ги безпокои. Когато им се напомня това, те отго­варят, че също и те ядат плодове. Това е един крайно неблагоразумен отговор. Болестите в човешкия организъм произ­лизат от самия факт, че ние разделяме хранителните състав­ни елементи един от друг и тогава ги консумираме отделно, наслуки, без никакъв правилен план.

Хранителната стойност на продуктите не трябва да се търси в разнообразието на консумираните храни, а в разно­образието на съставните елементи, които се съдържат в те­зи хранителни продукти. Най-обикновената храна, сама по себе си, по количеството на своите хранителни съставки е по-богата, отколкото цялата колекция от многобройни блю­да, сервирани при най-пищните банкети. Това е заключение­то на науката.

Провеждат се множество медицински конференции за предотвратяване на болестите, където, след като разискват в продължение на часове върху второстепенни въпроси, най-изтъкнатите представители на медицинската наука се съби­рат около богато декорирани маси, за да гуляят. Тогава, пре­небрегвайки основните и напълно ценни хранителни продукти, които се образуват в чудните лаборатории на природата за предотвратяване на болестите и които съдържат в себе си хиляди живи вещества, те се тъпчат с „вкусни” блюда от дегенерирали и мъртви трупове на 4 или 5 от техните най-обикновени разновидности. Още по-ясно — някои от тях, като продължават да смятат естествените продукти за съвсем несъществени, завършват програмата с кафе и цигари. Нека докторите ме извинят за тези мои констатации, но след неголямо обмисляне те трябва неминуемо да се съгласят с мен, че това не е правилна система за хранене и трябва сериозно да се занимаят с въпроса за извършване на основна промяна в сегашните погрешни навици на хранене.

Някога в някои азиатски страни осъдените на смърт прес­тъпници били хранени само с варено месо. Те обикновено умирали за 20-30 дни, докато при случаите на пълен глад човек може да остане жив повече от 70 дни. Това значи, че ва­реното месо е не само бедна храна, но и токсините, които произвежда, отравят и убиват човека в много късо време.

Общоизвестно е, че хора, които консумират големи количества полиран ориз, са изложени на заболяването бери-бери, болест, която убива пациента, след като му причини много страдания. Може би най-характерното проявление на бери-бери е полиневрита, но той не е единственият, а само един от многобройните симптоми на болестта. Липсата на витамин В не е единствената причина за тази болест, както обикновено се предполага. Полираният ориз не притежава нито един от познатите и непознати витамини. Белият хляб и въобще всички продукти, приготвени от бяло брашно, имат точно същия характер като полирания ориз. Това е вяр­но и за изкуствената захар, и за рафинираните мазнини.

Горните хранителни продукти, които съставят установе­ната диета на един любител на готвена храна, са главните фактори, които причиняват смърт, само че те убиват човека под маската на диария, инфекциозни болести, ревматизъм, подагра, склероза, диабет, апоплексия, рак и много други бо­лести, понякога само на едногодишна възраст, друг път на 5, 10, 60 или 70-годишна възраст, в зависимост от сравнител­ните пропорции на консумираните две категории храна — парена и сурова и степента на наследствена съпротивителна сила, предадена на индивида.

Като резултат от неправилното хранене днес много май­ки нямат мляко, за да откърмят своите бебета и така някои от тях хранят децата си с мляко на прах, бисквити, бял хляб и чай. Естествено децата започват да креят и са слаби и изто­щени. Детските болници и сиропиталища са пълни с такива пациенти.

Достатъчно е на такива деца да се дават по две чаши пре­сен плодов сок и по две чаши прясно краве мляко (ако детето е още кърмаче), за да могат да възвърнат здравето си за две седмици. Но диетиците, привърженици на готвена храна, ка­то пренебрегват необходимостта от плодове, извършват всички видове болезнени експерименти върху изхабеното тя­ло на детето и след като са взели последната капка кръв от не­го, се опитват да го хранят със сухо мляко, мастни екстракти, изкуствени витамини и различни лекарства. С други думи, пренебрегвайки хармоничното равновесие на хранителните съставки, свободно доставени от природата, те започват да правят експерименти върху изтощеното тяло на детето пос­редством само няколко съставки, за които са добили частич­но познание в своите лаборатории. Ако това дете не получи по един или друг начин естествена храна, то сигурно ще ум­ре и такива смъртни случаи са наистина хиляди. Но онова, което е още по-странно, е че много наивни диетици не позво­ляват на такива деца да ядат сурови плодове, убедени, че тех­ните слаби стомахчета не ще бъдат в състояние да ги смелят или в най-добрия случай те оставят въпроса за плодовете на преценка на родителите, като ги смятат за ненужен лукс или с малка важност. Свидетели сме на факта, че в много болни­ци се намират месо, бисквити, сухо мляко, захар, чай, марга­рин, ориз, бял хляб, изкуствени витамини и лекарства, колко­то искате, но там няма да видите нито една машина за   изстискване на сокове, а закупуването на плодове дори не е задъл­жително. Цели дузини детски трупове се изнасят от та­кива болници, но никой не осъзнава, че отговорна за висо­ката смъртност е неестествената система за хранене.

Аз апелирам към хуманните чувства на всички лекари. Нека те обърнат сериозно внимание на този въпрос. Аз мо­ля всички университетски лектори и всички отговорни фак­тори в Министерството на народното здраве в нашата стра­на и във всяка страна по света, независимо от това, дали те са загрижени за здравето и благосъстоянието на своя народ или не. Ако действително са загрижени, те трябва да се зало­вят незабавно за работа. Моите изложения не са само хипо­тези, а неоспорими факти и аз ги представям на читателите не като резултат от експерименти върху гвинейски свинчета, а чрез живия пример на моето семейство и на мен самия.

Най-доброто средство за предотвратяване на болестите и в същото време за повишаване на стандарта на живот за вся­ко Министерство на здравето е да се отделя известен незна­чителен бюджет за учредяване на информационни отдели с конкретната цел да се запознаят хората с вредата от готвене­то, както и с хранителните продукти, на които липсват вита­мини, особено бялото брашно, ориза, месото, рафинираните мазнини, захарта, чая, кафето, алкохолните и безалкохолни напитки. Тогава те ще трябва да убедят хората да намалят консумацията на готвена храна, доколкото е възможно, и да внесат трайна промяна в навиците им на хранене.

Естествено не е възможно изведнъж хората да станат суровоядци, но от съществено значение е те да се запознаят с подходящите сурови материали за своя организъм и още от детските години да се освободят от погрешните, опасни предразсъдъци и да разберат, че сила и здраве на тях и на децата им дават не пилешката супа, оризът, котлети­те, яйцата и бифтекът, а житните кълнове, моркови­те, доматите, орехите и гроздето. Като пример давам и моя собствен случай. В резултат на 52-годишно ядене на месо аз бях загубил всичката си сила и не можех да изкача две стъпала, без да се задъхам; днес, след 8-годишно въздържане от месо, аз мога тичешком да се изкачвам по планините с голяма лекота.

Не зная поради какво научно основание днес в почти всички детски домове и дневни градини се оставят кутии с бисквити на разположение на децата, за да се самообслужват винаги, когато пожелаят. Кутиите с тези пагубни за здравето вещества трябва да бъдат заменени от кошници с пресни плодове, моркови, краставици и домати през лятото и сухи плодове през зимата, от които трябва да се позволи на децата да ядат свободно и колкото желаят през целия ден. Тогава ще видят как, по силата на природните закони, децата естествено ще започнат да консумират повече плодове и по-малко дегенерирала храна, като по този начин осигуряват сами здравето си.

Суровоядната система трябва да бъде възприета и в бол­ниците за всички видове пациенти, а обществото трябва да бъде информирано за получените резултати. Много полезни реформи могат да бъдат направени в обществените ресто­ранти, особено в храненето на войската. Без напълно да се лишат любителите на готвената храна от удоволствието от нея, колкото и мъртва да е тя, възможно е да се намали ней­ното количество с 50 %, като остатъкът се замести с пресни салати и пресни компоти, както и с най-разнообразни сезон­ни плодове. По този начин не само ястията ще станат по-раз­нообразни и приятни, но и здравето на хората ще бъде укре­пено, а обществената икономика ще направи значителни спестявания.

Веднъж запознали се с вредата от готвената храна, хора­та ще се опитват да я избягват. Ще се намерят голям брой здравомислещи хора, които ще заглушат гласа на навика, ще последват нашия пример и чрез практикуване на пълно суровоядство ще осигурят съвършено здраве за себе си и своите семейства. Хората, които са загубили всяка надежда за озд­равяване или са били обезобразени от неестествено затлъс­тяване, ще разберат, че чрез съблюдаване на строго суровоядство само в рамките на няколко месеца ще могат да пос­тигнат здравето, за което винаги са мечтали.

Публикуват се безброй много книги, за да се изтъкнат те­рапевтичните особености на отделни плодове и зеленчуци, като грозде, смокини, ябълки, портокали, лук или ряпа, и чрез създаване на специални методи за консумирането им авторите се опитват да придадат на дейността си научен ха­рактер. Действителен факт е обаче, че всички годни за ядене разнообразни растения са съвършени храни и притежават еднакви свойства и качества. От каквато и болест да страда един човек, те задоволяват тези изисквания на организма, регулират функциите на органите и възстановяват здравето на болния. Информацията по този въпрос трябва да бъде предоставена на хората безплатно, тъй като е нечовечно да се вземат пари за подобно нещо.

Диетиката на любителите на готвена храна е пълна с фатални противоречия. При извънредно много случаи вредни­те храни се препоръчват като полезни, докато другисъ­ществени, се представят като вредни и строго забранени. То­ва се дължи на факта, че опитността на консуматорите на ва­рена храна се базира на непосредствените, външни противо­речиви факти за храните и на направените в лабораториите погрешни изчисления.

Най-доброто доказателство за резултатите от суровоядството е практиката. Само това би разкрило заблужденията и противоречията, съществуващи в науката, и в частност — в диетиката. Проверено чрез опита, това доказателство вед­нъж завинаги ще сложи край на споровете.