Как Кума Лиса стана миска в учебниците

kniga4„Отдолу иде джип „Мицубиши“ с яка броня, прозорци скришни“. Това не е част от парче на неплатила данъци фолк певица, а текст от учебника по музика на хлапетата в трети клас. Когато авторът бе обвинен за пошлото текстче, той започна разтегливи оправдания, че ставало дума за пародия. Макар че за един третокласник е по-лесно да разбере как „Лиска ще стане миска“ (друг стих от песента), отколкото що е туй пародия и къде в нея е мястото на Вълчо и Лиска.
На фона на тези цитати идеята на просветния министър Сергей Игнатов да прати „на училище“ писачите на учебници идва точно навреме. Защото десетки години в България се хвърля кал по помагалата на учениците и понякога дори на тяхно място се пишат нови. Целият проблем е, че и новите се пишат от все същите автори, които явно са бетонирали мястото си в българската образователна система и трудно допускат друг в нея. Затова нищо чудно, че в учебниците кипят тайни академични битки между различните авторски колективи, които използват читанките, за да популяризират сложните си научни аргументи, чието място е само в специализираните издания. Очевидно, тъй като последните се четат от санитарен брой техни колеги с единствена цел да бъдат оборени, авторите им са решили да ги преместят в учебниците. С цел да бъдат прочетени от максимално много хора, които не само няма да се опитват да ги оборят, а ще зазубрят отчаяно понятия като „дискурсивните практики на Йовков“ и „наративните послания на Елин Пелин“, ако искат шестица в края на срока. Нищо, че на някои от тези текстове мястото им не е дори в първи курс на университета, а самите учители се преквалифицират в щатни преводачи на сложни термини, вместо да обясняват кротко и пределно ясно що е то пълен и кратък член. 
Крайно време е някой да обясни на разкъсвания между академизма и чалгата съставител на учебници, че е крайно време да започне да се съобразява с читателя си. Но не като му подарява псевдомутренски басни с горски животни, въобразявайки си, че по този начин се адаптира към ценностите, които има едно дете. Нито пък като води личните си научни битки на гърба на изстрадалия български ученик и без това преглътнал достатъчно реформи, направени уж все в негово име. Вероятно за целта обаче трябва първо да имаме нормален образователен стандарт за това какво искаме от едно дете в края на обучението му. Дали искаме да пише грамотно, или да възпроизвежда сложни наукообразни цитати по всички предмети, без те да са довели и до грам практическо знание, което то да може да използва. Идеята с пращането на училище на авторите е добра, но има ли кой да научи учителите им?

в-к Стандарт