Когато един ден се молех сам, се намерих внезапно обкръжен от голяма група духовни същества, или както бих могъл да кажа: щом като ми се отвориха духовните очи, аз забелязах, че съм коленичил посред мощна армия от светии и ангели. Отначало бях смутен, като видях блестящия им външен вид и ги сравних с моя. Но тутакси се успокоих от тяхното истинско съчувствие, пълна любов и приветливост. Бях вече изпитал в своя живот мира от Божието присъствие, но Общението с тия светии ми подари нова чудесна радост. Когато беседвахме помежду си, получих от тях отговор на моите въпроси.
Първият засегна преминаването на душата в смъртта и нейното състояние след нея.
Ние знаем какво става с нас от детството чак до старостта, но не знаем какво се случва след смъртта н какво има отвъд вратата. Точно обяснение можем да получим само от ония, които са преминали в духовния свят. Отговори ми един от светиите: Смъртта се уподобява на съня. При преминаването отвъд няма болки, освен в случай на някои болести и особени духовни предварителни условия. Както един омало-мощеи човек е нападнат от дълбок сън, така идва и смъртният сън върху човеците. При мнозина смъртта пристига тъй внезапно, че те твърде мъчно могат да си уяснят как са напуснали материалния свят и са влезли в духовния. Объркани от новите и красиви неща, които виждат около себе си, те мислят, че посещават някои околности или град от физическия свят, който никога не са виждали отпреди. Едва когато по-точно изучат и разберат, че духовното им тяло е азлично от материалното, тогава чак те познават, че действително са били пренесени от материалното в духовното. Друг един от светиите, който присъстваше, даде на моя въпрос следния по-нататъшен отговор: обикновено в момента на смъртта тялото изгубва постепенно способността да усеща. То няма никакви болки, единствено го обхваща сънливост. Понякога изведнъж при голяма слабост или при някакво събитие духът изчезва, докато тялото е в безсъзнание. В тоя случай духът е на такива, които са живели, без да са мислили за преминаването в духовния свят и без да се подготвят за внезапното преминаване. И така остават те за едно доста дълго време в по-долните и тъмни стъпала на средното положение. Духовете от по-долните сфери често обезпокояват хората в света. Но те могат да причиняват зло само на онези, които доброволно разкриват сърцата си, за да ги приемат. Тия зли духове в съюз с други зли духове в света биха причинили чудовищни вреди, ако Бог не бе поставил навсякъде безбройни ангели за защита на своя народ и своите творения. Злите духове могат да вредят само на подобните им и могат да го правят само в ограничена мярка. Все пак те безпокоят и праведните, но не без Божие разрешение. Бог понякога дава на сатаната и на неговите ангели позволение да изпитват Неговите люде и да ги преследват, за да излизат от изпитанията по-силни и по-добри. Вее пак от едно такова изкупление за вярващите произлиза по-скоро печалба, отколкото загуба. Друг един светия, който стоеше до нас, каза: Мнозина, които не са посветили своя живот на Бога, изглежда да останат без съзнание, когато дойде смъртта. Фактически обаче такива са лишени от говор и са парализирани от страх, защото са обременени от ужасни дяволски видения. Напротив: умирането на един вярващ е противоположно на това. Често праведният е извънредно щастлив, тъй като той вижда ангели и светии, духове, които го поздравяват. Тогава и неговите близки, които са умрели преди него, са застанали до смъртното му легло, за да въведат и неговата душа в духовния свят. И когато влезе в света на духовете, той веднага се чувства като у дома си. След това друг светия каза: Задачата на ангелите е да придружават душите на човеците вън от този свят. Обикновено Сам Христос се открива в Своята слава на всеки един в духовния свят и то според степента на духовното развитие, до което е достигнала една душа. Но понякога Самият Той идва до леглото на някой умиращ и казва: „Добре дошъл!“ на Своя служител. Пълен с любов изсушава неговите сълзи и го завежда в рая. Както едно дете се ражда в света и намира за своите нужди всичко потребно, така и душата, когато влезе в духовния свят, намира задоволени всичките си нужди.