Въпреки че действителното съществуване на Духовния ум се е проявило само в ограничен брой от представителите на човешкия род, има мнозина, които започват да осъзнават едно по-висше „нещо вътре в тях“, което ги води към по-възвишени и благородни мисли, желания, стремежи и дела. А съществува и още по-голям брой хора, които възприемат слабото проблясване на светлината на Духа и въпреки че не я познават, повече или по-малко попадат под нейното въздействие. Всъщност целият човешки род получава част от неговите благотворни лъчи, въпреки че в някои случаи светлината е толкова замъглена от плътните материални препятствия, заобикалящи човека, че неговият духовен здрач е почти като мрака на нощта. Човекът обаче е непрекъснато развиващо се същество, което отхвърля обвивка след обвивка и бавно се приближава към дома. Накрая светлината ще засвети с пълния си блясък над всички.
Всичко, което считаме за добро, благородно и велико в човешкия ум, се излъчва от Духовния ум, като постепенно се разкрива в обикновеното съзнание. Някои източни автори предпочитат термина „проектира“, като демонстриращ по-правилно процеса, чрез който лъчът светлина се изпраща в съзнанието на човека, който все още не е достигнал етапа на Духовното съзнание на свръхчовека. Всичко, случило се с човека по време на неговата еволюция, което води към благородство, истинско религиозно чувство, състрадание, съчувствие и т.н., е дошло при него с помощта на неговия постепенно разкриващ се Духовен ум. Любовта към Бога и любовта му към ближния са дошли при него по този начин. Тъй като процесът на разгръщането продължава, идеята му за Справедливостта се засилва; притежава повече Състрадание; увеличава се усещането му за Братството I между хората; развива се идеята му за Любовта; и той I увеличава във всичко качествата, които хората от всички вери наричат с една дума: „добро“, и които могат да се обобщят като практическия опит да се претворят в живота ученията на онзи велик Учител, който е формулирал Великата истина (добре разбирана от окултистите от всички вери, но толкова зле разбирана от мнозина, които твърдят, че са Негови последователи), казвайки: „Оби¬чай Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си ум, и с цялата си сила“, както и „Обичай ближния като себе си.“
Когато Духовното съзнание на човека започне да се разгръща, той получава едно постоянно усещане за реалността на Върховната Сила и израствайки заедно с него, открива, че мисълта за Братството между хората, за отношенията между хората, постепенно се появява в съзнанието. Той не получава тези неща от своя инстинктивен ум, нито пък Интелектът го кара да ги усеща. Духовният ум не функционира в противоречие с интелекта, той просто се издига над него. Той спуска към инте¬лекта някои истини, които открива в своите сфери на ума, а интелектът ги обмисля. Но те не възникват с интелекта. Интелектът е студен, Духовното съзнание е топло и изпълнено с висши чувства.
Развитието на човека по посока на по-добра и по-пълна идея за Божествената Сила не идва от интелекта, въпреки че той разсъждава върху получените впечатле¬нията и се опитва да ги подреди в системи, вярвания, култове и т.н. Не е интелектът този, който ни осигурява нарастващото усещане за връзка между човека и човека – за Братството между хората. Нека ви кажем защо човек се отнася по-добре към себеподобните си и към по-низшите от него форми на живот в сравнение с когато и да било преди това. Това е така, не само защото интелектът му сочи ценността на добротата и любовта, тъй като човек не става по-добър или любящ чрез студеното разсъждаване. Напротив, той става добър и любящ, защото в него възникват определени импулси и желания, идващи от някакво неизвестно място, които не му позволяват да бъде друг, без това да му причинява страдание и болка. Тези импулси са толкова реални, колкото и другите желания и импулси, и с развитието на човека тези импулси стават по-многобройни и по-силни. Пог¬леднете света отпреди няколкостотин години, разгледайте и днешния свят, и забележете колко по-добри и любящи сме станали в наши дни. Но не се възгордявайте от това, защото ние ще изглеждаме като истински дива¬ци на хората, които идват след нас и които ще се дивят на нашата безчовечност към ближния от тяхна гледна точка.
Развивайки се духовно, човек усеща връзката си с цялото човечество и започва все повече да обича своя ближен. Боли го, когато види, че другите страдат, и когато болката стане твърде силна, той се опитва да направи нещо, за да облекчи тяхното страдание. С нап¬редването на времето и развитието на човека ужасните страдания, на които са подложени голяма част от днешните хора, ще бъдат премахнати поради факта, че разгръщащото се Духовно съзнание на човешкия род ще направи така, че усещането за болката във всички хора да бъде толкова остро, та хората да не могат да го понасят и това да ги кара да направят нещо за отстраняване на условията, пораждащи страдания. От недрата на душата се надига протест против придържането към нисшата животинска природа и въпреки че е възможно да скъсаме с нея за известно време, тя ще става все по-настоятелна и по-настоятелна, докато не бъдем принудени да й обърнем внимание. Една стара поговорка казва, че всяка личност има двама съветника, по един за всяко ухо. Единият му нашепва да следва висшите учения, а другият го изкушава да тръгне по лошия път. Окултното учение за трите мисловни принципа доказва на практика, че тя е вярна. Интелектът представлява Аз-съзнанието на обикновения човек. Този Аз, от една страна, притежава инстинктивния ум, който го отпраща към старите желания на предишния аз – импулсите на по-слабо развития живот на животното или на низшия човек, чиито желания са били съвсем наред за по-низшите етапи на развитие, но са недостойни за развиващия се човек. От другата страна е Духовният ум, който изпраща своите разгръщащи се импулси в интелекта и се стреми да издърпа съзнанието нагоре до себе си, да помогне за развитието и разгръщането на човека и да го накара да овладее и контролира своята нисша природа.
Борбата между висшата и нисшата природа е била забелязана от редица внимателни наблюдатели на човешкия ум и характер и много са теориите, създадени за да я обяснят. В миналото се считало, че човек е бил изкушавай от дявола, от една страна, а му е помагал неговият ангел-хранител, от друга. Обаче истината, известна на всички окултисти, е, че борбата се води между двата елемента на човешката природа, не в смисъл че воюват, а че всеки от тях следва собствената си линия на поведение и че Аз-ът е бил разкъсан и разбит в усилията си да се приспособи. Егото е в преходен етап на съзнание и борбата понякога е твърде мъчителна, но развиващият се човек навреме надмогва привличането на нисшата природа, а изгряващото Духовно съзнание му позволява да разбере истинското състояние на нещата и го подпомага в отстояването на своето господство над нисшия аз и в приемането на положително отноше¬ние към него, като едновременно с това се отваря към светлината на Духовния ум и се въздържа от заемането на отрицателно отношение към него, като не се съпротивлява на силата му.
Духовният ум освен това е източникът на вдъхновението, което някои поети, художници, скулптори, писатели, проповедници, оратори и други са получавали във всички времена и което получават и днес. Това е източникът, от който ясновидецът получава своето видение, пророкът своето прозрение. Мнозина са се концентрирали върху висшите идеали в своята работа и са получавали необикновено познание от този източник, като са го приписвали на същества от друг свят – на ангелите, духовете, на самия Бог; но всичко идва отвътре, това е гласът на техния Висш Аз, който им говори. Не искаме да кажем, че до човека не достигат съобщения от други разумни същества, далеч сме от тази мисъл, и знаем, че по-висшите разумни същества често установяват контакт с човека по канала на неговия Духовен ум, но голяма част от това, което човек приписва на външен разум, в действителност идва от самия него. И човек, благодарение на развитието на своето Духовно съзнание, може да влезе във връзка и контакт с тази по-висша част на своята природа и по този начин да стане притежател на знание, за което интелектът не смее и да мечтае.
По същия начин за човека са открити и някои висши психични сили, но подобни сили рядко се придобиват, преди той да се е издигнал над привлекателната сила на нисшата част на своята природа, защото ако това не беше така, такъв човек може да използва тези дарби за постигането на недостойни и противоположни цели. Едва когато човек престане да се стреми към властта за лична изгода, тази власт идва при него. Такъв е Законът.
Когато човек научи за съществуването на своя Духовен ум и започне да разпознава неговите подбуди и тласъци, той укрепва връзката си с него и поради това получава светлина с по-голяма яркост. Когато се научи да вярва на Духа, той отговаря като ни изпраща по често проблясъци на озарение и просветление. С разгръщането си в Духовното съзнание, човек започва да разчита много повече на този Вътрешен глас и е в състояние много по-лесно да го различава от импулсите, идващи от нисшите нива на ума. Той се научава да следва насоките на Духа и му позволява да му подаде ръка, която да го води. Мнозина от нас са се научили да познават реалността на това да бъдат „водени от Духа“. На тези, които са преживяли това» няма какво повече да кажем, защото те ще разберат какво точно имаме предвид. Онези, които все още не са го преживели, трябва да чакат, докато не настъпи тяхното време, защото ние не можем да го опишем, тъй като не съществуват думи, с които да се предадат нещата, които са над думите.
Към края на този урок ще дадем кратко описание на някои от етапите на „озарението“ или пробуждането на Духовното съзнание, което се е случило с някои от нас и ще се случи с всички на този или на бъдещите етапи на тяхното разгръщане. Трябва да побързаме с краткото представяне на това, което може да бъде съвсем слабо разбрано от всеки от нас – седмият принцип, Духът.