Историята на дантелата

Венецианското чудо

Първите дантели се появяват в Европа през ХV-ХVI век и представляват тясна ивица със заострени зъбчета. След това дантелите стават все по-широки и с по-сложен десен. Заедно с растителните орнаменти се появяват рисунки с изображения от библията, митологични сцени и персонажи. Съществували две техники – дантели, шити на ръка, и дантели, плетени с дървени пръчки. Шитата дантела, като по-трудоемка, винаги струвала по-скъпо от плетената. Монополист в този занаят през онези времена била изповядващата култ към разкоша Венеция. Нежните дантели идеално откроявали тежката коприна и лионското кадифе на костюмите. Венецианските майсторки на дантели създавали ажурени десени с игла и конци без всякаква тъкан за основа, като вшивали по контура конски косми. Дантелите, наречени по-късно гипюр (релефни), бързо завоюват Италия и заразяват с „дантелена треска“ цяла Европа.

Брюкселска изтънченост

Век по-късно започва да се развива производството на дантели и във Фландрия. Фламандските дантели са известни като брюкселски. Те се славели със своята необикновена тънкост. Ленът бил съхраняван в усойни полутъмни мазета, защото само там къделите оставали влажни и при плетене можели идеално да се опънат. Това позволявало да се получи еластична и почти невидима за очите нишка. Предачките били много млади момичета, тъй като за тази работа се изисквали много нежни ръце. Традиционен мотив са цветята. И все пак всеки фламандски град произвеждал дантела със свои особености. Брюге се славел с релефната дантела „дюшес“, в която вместо чрез мрежа основните фрагменти се скрепвали чрез тънки връзки. В Бенше плетели абсолютно гладка, лишена от релеф дантела „бенш“ с така наречения снежен фон. Мехелн бил известен с дантелата „малин“ с релефен контур, образуван от по-дебела нишка в края на орнаментите. В края на ХVІІ век главен център на производство на фламандски дантели става Брюксел, но изработваните там дантели били известни в Европа под названието „англетер“.
Причината е куриозна. През 1662 г. английският парламент, с цел подкрепа на родното производство под заплаха от заточение и бесилка забранява вноса в Англия на фламандски дантели. И тъй като местните майстори не могат да постигнат тяхното изящество и качество, търговците са принудени да продават фламандските дантели като английска.

По-скъпа от златото

Във времената, когато един грам дантела се равнявал на цената на един грам злато, страстта към дантелите се превърнала в истинска мания и за закупуването на този продукт се харчели огромни пари. Самият крал Слънце Людовик ХІV не устоял пред натиска на дъщерите си и изхарчил от хазната за дантелените й прищевки повече от половин милион франка. През 1660 г. премиер-министърът на Франция, кардинал Мазарини, който искал да сложи край на тази разорителна склонност на сънародниците си, дори издал указ „Правила против излишния разкош в дрехите“. Същото се опитали да направят кралете на Англия и Испания, но законите не постигнали целта си.
И през следващите два века европейците продължават да „тънат в дантели“. Съхраняват ги много старателно и ги оставят в наследство като фамилни ценности.

В ново амплоа

Това, което не успяват да постигнат кралете и министрите, прави техническият прогрес. През 1808 г. в Англия е изобретена машина за производство на тюл. Това е първият удар по великия „дантелен занаят“, съкрушителният и окончателен нанася по-късно френският инженер Жаккард. Той създава стан, който окончателно замества плетачките на дантели – машината работи с перфокарти и може да възпроизведе всеки зададен мотив.
Загубвайки топлотата от ръцете на своите създатели, дантелата се разделя със своята ексклузивност и значително поевтинява. Постепенно започват да я смятат за материал, пригоден предимно за дамско бельо. Дантеленото бельо и до ден-днешен е класика.
И днес всичко е в ажур

И все пак дантелата се върна! Ултрасъвременните технологии днес позволяват лесно да се имитират и най-уникалните старинни образци ръчна изработка. При това те практически не им отстъпват по качество и изглеждат сякаш са ръчна изработка. Дантелите продължават да царстват в модата на бельото. Много популярни са дантелените блузи. Известните модни къщи Prada, Gianbattista Valli, Dior и Paul Smith широко използват дантелени тъкани в изготвянето не само за официални, но и на всекидневни дрехи и обувки. В същото време дантелени щампи могат да се видят върху флаконите на модерните парфюми, обувки и чанти от по-демократичните марки, като Quelle, Orwell, Lo. /БЛИЦ