Взаимната обусловеност и относителното обемно съвпадение между философията и частните науки се е изменяло още от деня на тяхното възникане.
Във философската наука е твърде разпространено мнението на Вилхелм Винделбанд , според който в самото си начало философията е съдържала в зачатъчен вид всички науки. Гърците са познавали единната и неразделна наука, от която постепенно са се откъсвали отделните специални, частни науки. Античната философия не е разчленена на отделни отрасли. Тя носи единен, общофилософски характер: всички отрасли на знанието са се намирали под егидата на философията и са и били подчинени /siencia universalia/.
Първоначално философията – като любов към мъдростта – се е употребявала за обозначаване на всякакъв род знания. Платон е разбирал под философия „науката изобщо”. В този смисъл в диалога си „Теетет” той нарича и геометрията „философия”. Аристотел, който прави първата класификация на науките в древността, поддържа становището, че философията-това е така наречената “първа физика” за умопостигаемите и неизменни начала на съществуващото. Тя има за предмет действителността изобщо, докато другата физика означава наука за частите на действителността /другото му съчинение се нарича „Физика-II”/, изследвани от частните науки. В действителност при подреждане на съчиненията на Аристотел става подмяна. Неговите ученици започнали да наричат неговото съчинение с името „Метафизика”, понеже при съставяне каталога на трудовете му по-късно е поставено след съчинението му „Първа физика”, което на гръцки език буквално гласи „metatafysika” /метафизика т.е. след физиката/. Поради тази случайност „Първа физика” започва да се нарича „Метафизика”. Случайният смисъл на думата съвпада с истинското значение на този термин-„метафизика”, т.е. наука за истинската действителност, лежаща зад това, което ни разкриват и което ни дават частните науки и сетивният опит. С други думи, това е наука за първите начала и принципи, за онова, което съществува зад пределите на физическия, емпиричния свят. Тази класификация изтъква на преден план обстоятелството, че още в античността частните науки са били различавани от философското познание и са имали относително самостоятелно съществуване в сферата на философията. Следователно разграничаването от Аристотел на „Първа и Втора физика “ не е случайно.
През Средновековието, което изпитва силното влияние на Аристотел, схоластиците са определили философията като „общо учение за Битието и принципите /началата/” или наука за всичко онова, което може да бъде познато чрез светлината на разума, който е създаден, за да служи на свръхестесвеното Откровение. През Средновековието самата философия е била наричана „ancilla theologiae”/„служителка на богословието”/. Частните науки по това време все още не са се отделили от философията. Впоследствие, като се започне от XVI век, в резултат от бурния напредък и бурното разрастване на научното познание за света, започва така наречения „процес на диференциация”/разчленяване/ на науките. От единното дърво на познанието и, в частност от философията, се отделят различни частни науки. Математиката, астрономията, механиката стават окончателно самостоятелни науки /като научни дисциплини/ през XVI-XVII век. След това същото става и с физиката, химията, биологията и геологията-през XIX век, а логиката и психологиката се отделят едва през нашето столетие. Разбира се, тези науки са били още в зачатъчен вид във философията, но някои от тях са имали относително самостоятелно съществуване. Тяхното обособяване в отделни науки става едва тогава, когато за тях се изработва специален научен език и терминология и се откриват нови закономерности, съставящи специфичния предмет на дадена наука. Тогава-в съответствие със сравнението на Винделбанд-философията заприличала на английския крал Лир, който дал всички части от царството на дъщерите си, а за себе си не оставил нищо. Тъй за философията като че ли не е останал никакъв дял от Битието за изследване.
Учените смятат, че първоначално е съществувал т.нар. „първобитен синкретизъм”-всички познания на първите хора са били слети в едно, смесица от разнородни концепции и терии. Дървото на познанието е Дърво на науките: от първобитния синкретизъм /стъблото/ до обособяването на частните науки /клоните/.
Ако се отчете истинското изменение на съотношението между философията и екзактните науки, то следва да се разграничат следните основни форми:
а/Отношението между философията и частните науки, възникнали относително самостоятелно, независимо от нея. Например това са математика, астрономия, медицина, механика.
б/Отношение между философията и ония науки, които са се отделили от самия корен на философията -психология, формална логика, социология и други.
Процесът на дестилация, на диференциация /отделяне/ на частните науки от философското знание допринася за по-точното оформяне на предмета на философията, а не за нейното изпразване от съдържание, както твърдят представителите на позитивизма /Огюст Конт/, неопозитивизма и логическия емпиризъм /Рудолф Карнап, Лудвиг Витгенщайн, Бертран Ръсел/. Така наречените представители на сциентизма и „лингвистическата философия” смятат, че за философията повече няма специфичен предмет /обект/ за изследване, че метафизиката е станала вече невъзможна като наука /подобни тенденции против метафизиката водят началото си още от Д. Юм. и И. Кант/ и за философията е останало единствено да бъде логически анализ на другите науки. Естествено подобни възгледи и такова нихилистично отношение към философията, както и опитите за деонтологизация, са крайни и невъзприемчиви и тяхната несъстоятелност е очевидна. Това показва нагледно и нашето десетилетие, при което неопозитивизмът е достигнал до задънена улица .
Философията е самостоятелна наука, наука за света като цяло, и тя изследва най-общите закони на природата, на обществото и на мисленето; тя търси смисъла на човешкия живот в отношение към Първопричината на всичко – към Бога, към творението и останалите човеци. Философията дава оценка на идеалите,към които човекът се стреми в жизнения си път, и по свой начин търси да разкрие истините, които-по думите на св.ап. Павел-се виждат „чрез разглеждане на Творението“.