Искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР не е установителен иск за факт за грешка в кадастралната основа, а установителен иск за право на собственост към момента на влизане в сила на регулационния план (Решение № 22/1982 г. на I г.о.). Въз основа на констатацията на съда кое лице е било собственик на неправилно отразения в кадастралната основа имот, техническата служба на общината следва да осъществи необходимата поправка в плана, ако този имот е бил погрешно заснет. Искът не се предявява срещу общината, а срещу лицето, с което е възникнал спорът за материалното право, свързан с грешката в кадастралния план. Общината е обвързана от решението на основание чл. 220 ГПК и при уважаване на иска и установяване правото на собственост на ищеца върху неправилно заснетия имот, е длъжна да извърши поправката в плана (Определение № 142/2001 г. на II г.о.). За доказване на иска задължително следва да се ангажира експертиза, която да проследи регулационния статут на имота, ако е необходимо, до първата регулация (в практиката на автора е имало случай да се изследва регулация от 1919 г.). Това е необходимо, за да състави съдът правилен и обоснован извод кой от всички планове е приложен и е станал основа за действащия кадастрален план, тъй като само по този начин могат да се установят действителните права на страните, а оттам и неправилното заснемане на имота (ТР № 3/93 г. на ОСГК). Искът за защита на кадастралната основа е сред най-сложните от фактическа и правна страна и представлява сериозно предизвикателство за всеки практикуващ юрист.