Искова молба и проверка на редовността й

Същност па иска.
1. Искът е процесуално действие, чрез което едно лице, наречено ищец,
поставя началото па конкретно исково дело, като иска от съда да призове ответника на съд, да разгледа формулирания и исковата молба правен спор и да го разреши със сила на пресъдено нещо.
2.  Елементи:
а)  искът като процесуално действие е Юф на ПсП. Условията за валидност, съдържанието и последиците се уреждат от процесуалния закон. Иск и искова молба са синоними. Условие за валидност на иска е писмената форма.
б)  искът е едностранно процесуално действие – изявление на ищеца, отправено до съда, а не до ответника.
в)  искът има двояк характер:
Първо – волеизявление, насочено към определени правни последици. Като волеизявление искът може да бъде допустим (валиден) или недопустим (невалиден). По допустимостта па иска съдът се произнася с определение.
Вто|х>- Изявление за знание (твърдение) на ищеца за действителното правно положение според него. Това изявление може да бъде вярно и тогава искът е основателен. Когато изявлението е невярно, искът е неоснователен. По основателността на иска съдът се произнася с решение.
Всеки иск е едновременно твърдение и волеизявление и затова подлежи на двояка преценка – от гледна точка на допустимост и основателност.