Инфлационни фактори


  1. Парични фактори – изразява се в прекомерно платежоспособно търсене. Съвременната инфлация все по-често се проявява като следствие от държавната намеса (ПП). В пълния модел на ПП могат да се включат 9 фактора:

а) Коефициент на минимални задължителни резерви – има обратно пропорционална връзка с ПП.

б) незаемната парична база (съвкупност от банкноти в обръщение, монетите и резервите на банките при ЦБ) – има правопропорционална връзка с ПП.

в) сконтовия% – влияе обратнопропорционално върху ПП

г) богатството – с увеличаване на реалните доходи, нараства и сумата на депозитите. Това води до увеличаване на паричния мултипликатор и съответно на ПП.

д) незаконната дейност – води до намаляване на мултипликатора и свиване на ПП.

е) увеличаването на Л% на транзакционните депозити привлича повече депозити, увеличава се паричния мултипликатор и ПП

ж) банковата паника – рязко се ограничава ПП, увеличава се делът на наличните пари.

з) отлив на депозити – ограничава ПП

и) увеличеният пазарен ЛП – подтиква банките да печелят повече, без увеличено ПП.

Съществува и определена връзка между бюджетния дефицит и инфлацията. При определени обстоятелства като инфлационен факор може да се разглида и обменния курс на валутата – особено при системата на плаващи валутни курсове и пасивен платежен баланс на страната.

  1. Непарични фактори – възникват при обръщението на реалните икономически блага. Тук се отнасят ролята на монополите и монополното ценообразуване за предизвикване на инфлационни процеси. Допълнителен инфлационен фактор може да бъде самия начин за ценообразуване, чрез т.н. разходно-калкулативен модел. Непаричен инфлационен фактор може да бъде повишаването на номиналната и реалната заплата. Друг инфлационен фактор е увеличаването на експарта с по-бързи темпове от нивото на вноса.