Жените в Индия са двигателят на равноправието между половете, въпреки че неравноправието още съществува въпреки конституционните разпоредби, гарантиращи равенство.
Особено в селските райони, неравноправието по отношение на достъпа до здравеопазване, образование и дори храна продължават да съществуват. Срещу тях се борят множество индийки, започвайки с индийската национална героиня, кралицата-войн Рани Лакшмибай, настоящата президентка на страната Пратхиба Патил и председателката на долната камара на парламента Мира Кумар. Жените са добре представени и в големите индийски компании, като заемат и типично мъжки постове като машинисти на пътнически влакове. Първата машинистка в Мумбай, 44-годишната Сурекха Ядав, заявява, че е получила само подкрепа от колегите си-мъже. „Те ме окуражаваха, помагаха ми и се грижеха за мен“, казва тя. „Понеже бях жена им беше любопитно дали мога да се справя, или не.“ Малко над една трета от индийките на възраст от 15 до 49 години са били жертви на домашно насилие. Насилието срещу жените се е увеличило с близо 25 % в периода 2003 -2007 г, особено под формата на отвличания и изтезания. Въпреки това на работното място полът не е пречка пред успеха на силните жени, смята Мадху Пурнима Кишвар от Центъра за изследване на развиващите се общества в Ню Делхи. „В Индия, жените, които покажат, че са по-силни от мъжете, обикновено откриват, че мъжете падат в краката им“, добави тя. Според нея това е свързано с почитането на индуистките богини и важността на майките в индийското общество. /АФП