Инвестиционната политика като основа на инвестиционният мениджмънт.

Ориентир за разграничаване на клиентите на един от друг са индивидуалните инвестиционни цели. Тези цели се определят от позициите на клиента по отношение на риска и очакваната възвращаемост. В инвестиционната теория намират приложение кривите на безразличието. Те се описват като успешен метод за описване на целите. Определянето на кривите на безразличието се прави чрез оценяване на равнището на рисковата поносимост.
Рискът съществува във всяка операция свързана с движение на пари като при това възвращаемостта е функция на очакваната рискова поносимост.
Мениджърите разработват различни процедури и методи с, чиято помощ клиентите могат да направят съпоставяне между риска и очакваната възвращаемост, за да може да се вземе най-разумното инвестиционно решение. Клиентът трябва да подбере портфейл имащ по-високо равнище на очаквана възвращаемост, както и по- високо стандартно отклонение. С тази информация лесно може да се определи кое съотношение Акции /Облигации би било най-добро.