Инвестициите – основа на растежа и богатството

Рационалното управление на парите е свързано със стремежа на индивидите да влагат парите си в активи, които носят повече пари и увеличават богатството. Инвестицията е понятие, което обединява в себе си всички измерения на рационалното управление на парите. Инвестицията е всяко влагане на пари, което гарантира определена възвращаемост, покриваща основната сума и очакваната печалба. Инвестициите са инструмент за насочване на спестяванията на ик. агенти към активности, които имат процент възвращаемост, равен или по-висок от пазарния лихвен процент.
Съгласно “ликвидационния подход” инвестиция е всяка трансформация на по-бързо ликвидни пари в по-бавно ликвидни активи, с цел получаване на желаната от инвеститора доходност. Индивидите са склони да жертват намаляване на ликвидността на своето богатство с/у нарастване на техния доход, като това нарастване трябва да е достатъчно, за да компенсира жертвата на ликвидност.
Съгласно компромиса на сегашното и бъдещо потребление инвестициите са процес, при който инвеститора приема желания модел за консумиране на богатството съобразно техния консумативен модел в зависимост от индивидуалните рискови предпочитания и полезността на дохода или богатството. Този модел е базиран на лихвената теория на Фишер. Стопанските субекти формират собствен, консумативен модел, зависещ до голяма степен от лихвения процент. В зависимост от отношението към лихвения процент те консумират или спестяват парите, с които разполагат.
Индивидуалните консумативти модели могат да се разгледат като:
неутрален – субекти, които нетрансформират никаква част от доходите си, а ги консумират изцяло;
поведение на скъперник – предпочета да харчи по-малко и спестява повече;
разточителни индивиди – харчи повече, отколкото получава доход.
Инвестиционните решения като фактор за максимизиране на богатствата
Капиталовото бюджетиране е процес на генериране, формулиране, селектиране и реализация на дългосрочни инвестиционни проекти, които се очаква да носят ползи за дълъг период и да гарантират възвращаемост, надхвърляща цената на инвестираните капитали.
Инвестирането на капитали от стопанските субекти изисква точна оценка на ползите и разходите от дългосрочните инвестиционни проекти. Във връзка с това вземането на инвестиционно решение е от ключово значение за фирмата, което се дължи на следните фактори:
-ограничеността на инвестиционните и кредитни ресурси на фирмата;
-големия размер на капитали, необходими за реализацията на дългосрочна инвестиционна програма;
-необратимия или труднообратим характер на дългосрочното инвестиционно решение;
-значението на инвестиционната програма за увеличаването на фирменото богатство;
Проектите биват:
-позитивна проектна възвращаемост, когато проектът генерира парични потоци, надхвърлящи необходимостта за компенсиране на собствениците на капитали за поетия риск;
-негативна проектна възвращаемост, когато генерираните парични потоци са по-малки от необходимостта за компенсиране на собствениците;
-неутрална проектна възвращаемост, когато проектът генерира парични потоци, равни на необходимостта за компенсиране на собствениците.
Етапи на капиталовото бюджетиране
Капиталовото бюджетиране налага инвестирането в инвестиционни проекти, характеризиращи се с позитивна проектна възвъщаемост. Основната цел на капиталовото бюджетиране е защитата на стратегическите фирмени интереси и подбора и реализацията на най-добрите проекти.
Етапи през които преминава капиталовото бюджетиране:
инвестиционно сканиране и подбор – събиране на идеи, като се елиминират неподходящите проекти.
Формиране на предложения – обхваща детайлната разработка и аргументиране на инвестиционните проекти
Одобряване на бюджетите на проектите – може да стане централизирано или децентрализирано
Проектна реализация и мониторинг – следи реализацията на разходните и приходните парични потоци
Следпроектния мониторинг и котрол – има за цел да се установи дали действително реализираните парични потоци отговарят на предварително планираните.