Нищожните правни сделки не съществуват по начало. Те не пораждат търсените и преследвани от страните правни последици. Унищожаемите правни сделки са напълно валидни. Те пораждат търсените и преследвани от страните правни последици. Те могат да бъдат унищожени съдебно, но ако бъдат унищожени, те отпадат поначало с обратна дата.последиците на недействителността следва да се разглеждат на две плоскости: като настъпили между страните и спрямо третите лица. Възможно е по недействитерна сделка да има цялостно или частично престиране. Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,което е получила от нея. Без значение е дали имаме цялостно или частично изпълнение, или изпълнение от една или от двете страни. Самата нищожност или решението за унищожаване на една правна сделка не означава реституция. Реституцията е отделно субективно право и то трябва да се предяви и реализира. Тя може да се осъществи доброволно, извънсъдебно, но когато на база материалноправно искане не се получи положителен резултат, нужно е отделно и самостоятелно съдебно производство. В него трябва да се докаже недействителността и на базата на нея, след като се установи извършената по тази правна сделка престация, да се иска върщане на даденото, каквото и да е то. В този иск може да се претендира връщане на една вещ, на парична сума, на равностойността на едно действие. Относно иска за връщане на даденото се прилага предвидената в ЗЗД погасителна давност. Действието на недействителността може да се разпростира и в правната сфера на трети лица. Ако едно лице е придобило една вещ, то може междувременно да я е прехвърлило възмездно или безвъзмездно на трето лице. По принцип, когато правната сделка е нищожна или унищожаема, втората остава без осование. Това е така, защото предходната сделка не съществува и оттук следва, че втората сделка не може да произведе правни последици. След като приобретателят по първата сделка не е придобил нищо, извършеното от него прехвърляне на права – изцяло или частично – не може да бъде признато от правния ред. Третото лице е придобило нещо от прехвърлител без правно основание и лицето, в чийто патримониум е възстановено едно вещно право, може да си го върне. И все пак третите лица имат определени права. Ако добросъвестността е съществувала при възникване на правното основание, приобретателят придобива правото на собственост върху недвижим имот при непрекъснато владение в продължение на 5 години. Освен това добросъвестния владелец се полза от вещта и получава добивите, които тя е дала до предявяването на иска за връщането й. Той може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която е увеличил стойността на вещта вследствие на подобренията. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. До заплащане на подобренията и на разноските добросъвестния владелец има правото да задържи вещта. Недобросъвествият владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разходи. Той може да иска да му се заплатят разноските, които е направил за запазване на вещта. При движимите вещи и ценни книги на приносител, при наличие на възмездност и добросъвестност, приобретателят с получаването на владение, придобива и собственост върху тях.