Имуществената отговорност по колективния трудов договор от една страна е отговорност на работодателя за вреди от трудово злополука или професионално заболяване , които са причинили временна нетрудоспособност или смърт , от друга страна тя е отговорност на работника или служителя за виновно причинени от него вреди и загуби на работодателя с които е навредил на трудовото правоотношение . Имущественната отговорност по трудовото правоотношение е изградена върху основни положения на отговорността по Гражданското право . Отговорността по трудовото право възниква като санкция за виновното неизпълнение на задължението за опазване имуществото на работодателя , а отговорността на работодателя спрямо работника или служителя произтича от професионалния риск , които е настъпил в резултат на трудовите задължения или професионални заболявания , като взема за основа договорните отношения . Трудовия закон внася редица съществени и важни изменения , които се налагат от особения характер на трудовото правоотношение.
Главното различие между имуществената отговорност по гражданското ии по трудовото право се състои в това , че основния вид отговорност възприет от трудовото право е ограничена имуществена отговорност . Тя се отграничава като обезвредата се съизмерва не само с претърпяната вреда , а и с размера на трудовото възнаграждение на работника или служителя като обезщетение не може да надвишава определен размер от трудовото възнаграждение.
Имуществената отговорност на работодателя за вреди от трудови злополуки или трудови заболявания които са причинили вреди .Работодателя отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг служител за настъпването им. Имуществената отговорност на работодателя е уредена в чл.200 /КТ1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила, при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) (нова,ДВ,бр.100 от 1992 г.; изм.,бр.25 от 2001 г.) Получаването на обезщетението по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смятат за приемане на наследство. преди всичко се основава на съществени трудови и осигорителни отношения. Трудовата злополука и професионалното заболяване са осигорени социални рискове с настъпването на които правото свързва права по обществено осигоряване. Те са двата осигорителни социални риска , които в своето съдържание имат като ядро причинна връзка – увреждане на здравето или причиняване на смърт на работника или служителя при извършване на работа.
Разпоредбите на чл.200/КТ предвиждат имущественна отговорност на работодателя като страна по трудовото правоотношение с работника или служителя претърпял вреди от трудова злополука или професионално забляване едновременно с това работодателя и осигорителя , които по осигорителните отношения между него и осигорителния орган в лицето на НОИ има задължение да внася осигорителни вноски за своя сметка във фонд „ трудови злополуки и професионални заболявания” . С вноската работодателя прехвърля върху осигорителния орган всички осигорителни социални рискове . За да възникне отговорност на работодателя по чл.200 е необходимо както да е настъпила трудова злополука или професионално заболяване така и те да са установени по предвидения ред. Работодателя дължи обезщетение за разликата между имуществени и неимуществени вреди включително пропуснатите ползи , обезщетения , пенсия по общественното подоходното осигоряване.
Пропуснатата полза се изразява в разликата между брутното трудово възнаграждение и полученото парично обезщетение за ВНРС и пенсия . При изчисляването на разликата между брутното трудово възнаграждение и пенсията , се изчислява времето до навършване на възраста за придобиване правото за осигорителен стаж и възраст , когато работодателя е подържал застраховка получената се приспада от обезщетението дължимо от работодателя по Кодекса на труда , ако застрахователната сума покрива напълно причинените вреди искът по чл.200 се отхвърля.
Отговорността на работодателя по чл.200 е безвиновна отговорност, характера и като такава произтича от нейната основа като отговорност при професионален риск. Разбирането за професионален риск обхваща и отговорността на работодателя за действие на всеки работник или служител за настъпването на трудова злополука. Ако има виновно лице за настъпването на трудова злополука на чл.202 /КТ изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители съобразно правилата на раздел II от тази глава. работодателя има право на регресивен иск , когато пострадалия работник или служител умишлено е причинил увреждане на здравето си.
Работодателя не отговаря имуществено по чл.200 ако не еналице трудова злополука. Отговорността на работодателя може да се намали ако пострадалия работник или служител е допринесъл за настъпване на трудова злополукакато е допуснал груба небрежност. Тя е налице , когато работника или служителя е предвиждал възможност за настъпване на трудова злополука , но е действал самонадеяно. КОгато грубата небрежност е свърза с извършването на престъпление отговорността на работодателя се изключва.
Размера на обезщетение по чл.200 се определя от причинената вреда т.е. за разлика от държажно обществено осигоряване. Няма пречка разликата между обезщетението по държажното обществено осигоряване и пълния размер на трудовото възнаграждение и др. установени имуществени вреди като средства за лечение да се определи от работодателя и субекта на правоотношение по Кодекса на труда, но по отношение на неимуществени вреди . Това определено трябва да стане от съдия , тъй като при неопределяне на неимуществени вреди съдът се ръководи по чл.52/ЗЗД съгласно които неимуществените вреди се определят от съда по справедливост.
Осъществяването на ограничена имущественна отговорност – в случаите на ограничена имущественна отговорност , работодателя издава писменна заповед с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Заповедтта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата , но не по късно от една година от причиняването и . Ако работника или служителя в едномесечен срок от връчването на заповедтта оспори писменно основанието или размера на отговорността работодателя може да предяви иск срещу него в съда. Ако в този срок не оспори основанието или размера на отговорността работодателя одържа дължимата сума от трудовото възнаграждениена работника или служителя в размери посочени в ГПК.
Заповедтта на работодателя поставя началото на едно извънсъдебно производство за осъществяване ограничена имущественна отговорност на работника или служителя. Всъщност това е заповед за одръжки с които работодателя предявява претенцията си за обезщетение. Компенсаторното деиствие на работодателя за одръжки не настъпва веднага с връщането на работника или служителя оспорването трябва да бъде в писменна форма , не е необходимо обаче работника или служителя да мотивира възражението си . Достатъчно е само несъгласуването с одръжките изразени в отдр. Оспорването трябва да е предадено на работодателя . След получаването му той може да осъществи отговорността на работника или сслужителя само като предяви вземането си по исков ред пред съда.