a) Трите етапа
Първият етап, който започва на 1 юли 1990 г., включва:
изцяло свободно движение на капитала в ЕС (премахване на валутния контрол);
увеличаване на ресурсите, предназначени за преодоляване на неравенствата между европейските региони (структурни фондове);
икономическо сближаване чрез многостранно следене на икономическите политики, провеждани от държавите-членки.
Вторият етап започва на 1 януари 1994 г. Той довежда до:
създаване на Европейски паричен институт (ЕПИ) във Франкфурт, в който влизат управителите на централните банки на държавите от ЕС;
независимост на националните централни банки;
създаване на правила за ограничаване на националните бюджетни дефицити.
Третият етап довежда до раждането на еурото. На 1 януари 1999 г. единадесет страни приемат еурото и така то става обща валута за Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция (Гърция се присъединява към тях на 1 януари 2001 г.) Същевременно Европейската централна банка поема функциите на ЕПИ и поема отговорносттта за паричната политика, сега вече залагана и осъществявана в еуро.
На 1 януари 2002 г. 12-те страни от Еурозоната пускат в обръщение еуробанкноти и монети. Националните валути се изтеглят от обръщение два месеца по-късно. Оттогава еурото става законно платежно средство за всички банкови операции и операции в брой в Еурозоната, в която живеят две трети от населението на ЕС.
б) Критериите за сближаване
За да се включи в третия етап, всяка страна от ЕС трябва да отговаря на пет критерия за сближаване. Те са:
ценова стабилност: ръстът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 % средния ръст на инфлацията за трите държави-членки с най-ниска инфлация;
лихви: дългосрочните лихвени равнища не могат да се променят с повече от 2 % по отношение на лихвените проценти на трите държави-членки с най-ниски лихвени проценти;
дефицит: националният бюджетен дефицит трябва да е под 3 % от БВП;
публичен дълг: нивата му не могат да надвишава 60 % от БВП;
стабилност на валутните курсове: валутните курсове трябва да остават в рамките на разрешения диапазон на колебание от предходните две години.
в) Пакт за стабилност и растеж
През юли 1997 г. Европейският съвет приема Пакт за стабилност и растеж. Той се изразява в поемането на постоянни задължения за поддържане на бюджетна стабилност и възможност за налагане на санкции на всяка страна в Еурозоната, чийто бюджетен дефицит надвишава 3 %. Впоследствие се преценява, че пактът е твърде строг, което води до преобразуването му през март 2005 г.
г) Еурогрупата
Еурогрупата е неформалният орган, който събира финансовите министри на страните от Еурозоната. Целта на срещите е да се осигури по-добро взаимодействие между икономическите политики, да се следят бюджетните и финансовите политики на страните от Еурозоната и да се представлява еурото на международни финансови форуми.
д) Новите държави-членки и ИПС
Новите държави от ЕС също ще се присъединят към Еурозоната щом изпълнят необходимите критерии. Словения първа от новоприсъединилите се през 2004 г. страни влезе в Еурозоната на 1 януари 2007 г.