Икономическа класификация на данъка

Ако в основата на разграничението се постави икономическия ресурс на данъка може да се обособят: подоходен данък; данък върху капитала; данък върху разходите.

Разграничението между данъка върху дохода, данъка върху капитала и данъка върху разходите е безспорно.

Използването на икономическите критерии като основа на разграничението между данъка върху дохода, данъка върху капитала и данъка върху разходите дава възможност да се направят нови разграничения вътре във всяка от тези групи. На тази основа може да се обособят:

– данъците, които се формират на базата на облагаемата маса, определена като неделима икономическа съвкупност

– данъците, чиято облагаема маса е съставена само от един елемент на тази съвкупност.

Що се отнася до подоходните данъци икономическият критерии е основа на разграничението между шедулярните и общите данъци. При данъците върху капитала той дава възможност да се направи разграничение между:

– данъците върху притежаването или прехвърлянето на богатството

– данъците, които засягат само един елемент на капитала главно по повод на неговото прехвърляне или по повод притежаването му.

В областта на данъците върху разходите икономическия критерии дава възможност да се раграничат:

– непреки данъци или акцизи, които тежат върху продуктите

– данъци върху оборота, които обхващат разходите като цяло.

По същият начин непреките данъци играят съществена роля в повечето от системите на данъците върху разходите и вземането предвид на тяхното социално – икономическо влияние доказва необходимостта от прегрупирането им в една хомогенна категория. Във връзка с това в областта на подоходните данъци по-рационално е използването на разграничението:

– данък върху дружествата – данък върху печалбата на капиталовите дружества

– подоходен данък – данък върху физическите лица.