Източници на административното право

Източниците на административното право са влестнически актова на компетентните органи на държавата – Народното събрание, Министерски съвет, министрите и др., в   които   се   съдържат   задължителни   правила за поведение,    правни    норми в   сферата    на   държавното управление. Най-важни източници на административното право са Конституцията на РБългария, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за. РБългария, законите.

Най-важен източник на АП е Конституцията на РБългария, в която се съдържат редица административноправни норми, отнасящи се до принципите на държавно управление, организацията на държавния административен апарат, основните права и задължения на гражданите и организациите и т.н. Тези правни норми представляват основа за административното законодателство.

Източник на АП са и международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБългария, които съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария са част от вътрешното право и имат предимство пред тези норми от националното законодателство, които им противоречат.

Източник на материалноправни и процесуалноправни административни норми са и законите, които доразвиват основните положения на Конституцията в областта на държавното управление в различни негови отрасли и сфери. Такива са Законът за администрацията, Законът за мастно самоуправление, и местна администрация, Законът! за административно обслужване на физическите и юридическите лица, Законът за предложенията, сигналите, жалбите и молбите, Законът за административното производство, Законът за Върховния административен съд, Законът за административните нарушения и наказания и др. Източник на АП също могат да бъдат и закони, които са отнасят до други отрасли нз правото, но заедно с типичните за урежданата от тях материя правни норми; съдържат и административноправки такива.

Законът, по смисъла на Закона зз ноомативните актове трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения по дадена материя, които се поддават на трайно уреждане. За уреждане на останалите обществени отношения, свързан със същата материя, законът може да предвиди издаването на подзаконов акт. Такъв източник на АП са постановлениятЬ. на МС, с които се приемат правилнизи и наредби или се уреждат съобразно съществуващите закони неуредени от тях обществени отношения в областта на изпълнителната дейност. Съгласно ЗНА правилник се издава за прилагането на закона в неговата цялост, наредби се издават за прилагането на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Инструкциите са нормативни актове, с които се дават указания до подчинени органи по прилагане на издадени правилнции наредби.

Наредбите, правилниците и т.н. на общинските съвети са нормативни източници, утвърждавани въз основа на чл. 32. от 3?»*СМА. Характерен признак на този източник на АП е ограниченият им териториален обхват.

Обичаят в една развита правна система играе незначителна роля като източник на правото. В АП – поради властническия метод на регулиране, той играе още по-малка роля.

В правната теория съществуват различни становища е ли съдебната практика източник на право, респективно на АП. Според проф. Кино Лазаров съдебната практика е източник на АП само когато запълва празнина в правната уредба или доразвива, конкретизира по-обща правна норма.