Източна Европа се затруднява в интегрирането на ромите

След присъединяването на България и Румъния през 2007 г. в ЕС има около 10 милиона роми. Навсякъде нежелани, навсякъде отхвърляни, те са се превърнали в „заплаха за социалната сплотеност в Европа“, както призна Европейската комисия.

Ромското малцинство в Румъния наброява около 2 милиона души и е най-голямото в Европа, но също така и най-бедното. Организираното просячество, проституцията и различните видове трафик, въоръжените кражби и кражбите от банкови карти, позволиха на криминалните мрежи, които ги използват, да натрупат богатство. Въпреки че участниците в мрежите, които най-често са кланови, и тяхното местонахождение са известни, до момента те се ползват с почти пълна безнаказаност. Повече или по-малко асимилирани по времето на комунизма, ромите от Източна Европа понесоха с пълна тежест социалната цена на икономическия преход през 90-те години на миналия век. Разширяването на Европейския съюз доведе до институционално осъзнаване на тяхното положение.
ЕС, Световната банка и неправителствени организации като Фондация Сорос деблокираха средства и организираха информационни кампании. В началото на 2000 г. перспективата за присъединяването към ЕС и необходимостта от изпълнение на някои критерии за постигането й принудиха румънските власти да се погрижат за съдбата на това малцинство. Така например Букурещ използва „посредници“, имащи за задача да подобрят образованието и достъпа до медицински грижи на ромите. Тези усилия значително намаляха след като Румъния стана член на ЕС. Според Магда Матаче, ръководеща ромската асоциация Романи Крис, Румъния „прие законодателен механизъм, отговарящ на очакванията на Брюксел. За съжаление законите не бяха приложени“. Трябва да се каже, че „твърде меката реакция на Брюксел след насилственото изгонване на роми от Италия засили инертносттта на румънските власти“, допълва младата дама.
И днес повечето роми стават жертва на дискриминации, които им пречат да получат образование и да стъпят на пазара на труда. Все повече роми опитват да стигнат до Запада, считан от тях за Елдорадо, с благословията на правителствата в техните страни, които според ромския социолог Николае Георге, „се освобождават от отговорностите си в името на принципа за свободно движение“. Такава е реалността и в други страни, в които има ромски малцинства – Унгария, Словакия, Чехия, която преди две години беше осъдена от Европейския съд по правата на човека заради принудително настаняване на ромски деца в специални училища за деца с умствена изостаналост. Тази практика е широко разпространена в Източна Европа. Световната икономическа криза не благоприятства интегрирането на ромите. Унгария и Румъния искат създаването на Европейска агенция за ромите. Призовавайки към съгласувани действия на ЕС Николае Георге и Магда Матаче се опасяват, че този тип инициативи, имащи за цел да представят ромите като транснационално малцинство, ще доведе до форма на сегрегация към тях. Поради същите причини те отхвърлят и политическите речи, целящи да представят ромската общност като жертва. Те настояват за създаването на национални политики и искат строги санкции срещу ромските мафиотски мрежи, които дискредитират цялата общност и я превръщат в идеална изкупителна жертва за популистите. Анализът е публикуван в днешния брой на вестник Фигаро. /БГНЕС