Определението на договора за изработка се намира в чл.258/ЗЗД, съгласно който с този договор изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение.
Договорът е двустранен, възмезден и консенсуален. Той е двустранен, защото създава задължнение и за вете страни – за едната да изработи нещо, а за другата да приеме изработеното и да го плати. Възмезден, защото срещу това което изпълнителят ще изработи другата страна дължи възнаграждение. Консенсуален, защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие.
Договорът за изработка е договор за трудов резултат, при това няма значение дали резултатът ще се постигне с умствен или физически труд. Изпълнителят може да се задължи да създаде съвсем нова вещ или да преобразува една вещ в друга или да поправи една вещ. Той може да се задължи да създаде и произведение в духовно естество.
Договорът може да бъде сключен с оглед на личните качества на изработващия, които могат да бъдат заместими и незаместими, във втората хипотеза се касае за договор сключен с оглед на личността на изработващия.Въпрос на тълкуване на волята на страните е дали дължимият резултат трябва непременно да бъде постигнат само с личния труд на изпълнителя или той може да прибегне до услугите на трети лица. Ако договорът е скл. с оглед личните качества на изпълнителя той не може да бъде заместен в работата. Тя трябва да бъде извършена лично от самия него. Това е така защото личните качества на изпълнителя са мотивирали поръчващия да скл. договора именно с него и са въздигнати в условия на договора. Друго ще бъде решението ако договорът за изаботка не е скл. с личните качества на изпълнителя. Тогава тези качества не са съществено условие на договора. Поради това изпълнителят може да бъде заместен, да прибегне до услугите на трето лице. Затова договорът не се прекратява със смъртта или неспособността на изпълнителя да извърши работата.
Когато изпълнителят е ЮЛ поръчаното естествено ще бъде изработено от тредовия колектив. Затова не можем да кажем, че договорът е сключен с оглед личните качества на организацията изпълнител, тъй като промяната в личния състав  не променя личността на самата организация. От тук следва, че нейната престация е поначало винаги заместима.
Договорът за изработка е самостоятелен при изпълнение на задълженията от изработващия. С други думи той е стопански и оперативно самостоятелен. Не е длъжен да се подчинява на поръчващия и да изпълнява неговите заповеди. Той самостоятелно взима решение, тъй като на него се плаща не за това, че е работил, а за това, че е изработил нещо. Самостоятелността на изпълнителя е корелативно свързана с риска му. Рискът при изпълнение на работата е изцяло за изработващия. Ако трудовият резултат не бъде постигнат, на него не му се дължи възнаграждение. Законът смекчава строгостта си към изпълнителят в следните случаи, когато самостоятелността на изпълнителя е ограничена. Второ когато когато поръчващия е забавил приемането. Случайното погиване или повреждане на материала е за сметка на този който го е дал. Естествено ако погиването не е случайно, а виновно или дори ако е случайно, но след като страната която е дала материала е в забава нещата се решават по обратния начин.
Приложно поле на ДИ – той е средство за задоволяване на битови нужди на граждани. При този договор изработеното е с различни мащаби.
ДИ има прилики с договора за продажба. Различията се състоят в предмета на задължението. При изработването на вещ с материали на изпълнителя е налице истинска продажба.
Изработката има сходни белези и с трудовия договор. Различията са в предмета на задължението. При изработката се дължи трудов резултат, а при трудовия договор предметът е работна сила. Договорът за изработка е неформален, а трудовият договор задължително се сключва в писмена форма. При трудовия договор има задължение за спазване на трудова дисциплина и се носи дисциплинарна отговорност, което при договора за изработка не се прилага. Работникът не носи риска при изпълнение на трудовите задължения и винаги му се дължи възнаграждение.
Изработката прилича и на договора за поръчка. ДИ обаче е договор за трудов резултат, докато договора за поръчка е договор за правни действия. Договорът за поръчка, като самостоятелен договор е уреден в чл.280-292/ЗЗД. При изработката се дължи възнаграждение за изпълнената работа, докато договорът за поръчка поначало е безвъзмезден.