I. Предмет (обект) на изпълнението. Секвестируемо имущество.
Обект на изпълнението с имществото на длъжника или на отговарящия за дълга (обезпечил чужд дълг). От гледна точка на изпълнителния процес имуществото е съвкупност от оценимите в пари (имуществени) права па длъжника.
1. Чл. 133 ЗЗД и чл.337 ГПК прогласяват принципи за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, т.е:
а) длъжникът отговаря с цялото си имущество, т.е. изпълнението може да бъде насочено върху всички негови имуществени прана; .
б) изпълнението може да бъде насочено върху което и да било имуществено право на длъжника (освен несеквестируемите).
2. Законът въвежда изключения от този принцип:
а) когато предвижда ограничена отговорност (напр. наследникът, приел наследството по опис – чл. 60 ЗН и чл. 326, ал.2 ГПК);
б) когато забранява изпълнението да се насочва върху някои права (несеквестируемите);
3. Изпълнението се насочва върху правата, които принадлежат на длъжника към момента на възбраната или запора. Върху прехвърлени преди това права – иск по чл. 135 ЗЗД.
Върху права на трети лица – при поръчителство, залог или ипотека за чужд дълг.
4. По своята прави» същност секвестируемосгга (имуществената отговорност) е явление на процесуалното, а не на материалното право. Тя се състои в задължението на длъжника да понася изпълнителния, насочен върху имуществото му. Неин корелат е правото на съдия-изпълпителя да осребри секвестируемото право и да удовлетвори кредитора.