Изпълнението е заключителна фаза на административния процес, то предполага влязъл в сила административен акт или съдебно решение по него. Административните актове или съдебните решения са обжалвани и са потвърдени, или не са били обжалвани. Това поризводство е отделно самостоят^пип производства и правната уредба се съдържа в ЗАП. Водещ процеса орган е органът по изпълнението. Органът по изпълнението се определя от авторът на акта. Ако актът е бил потвърден изменен от погорестоящ орган то органът по изпълнението се определя от орагнът издъп първоначалния акт. Ако по този начин не е опеделен органът по изпълнението за тзкъе се приема изпълнителната власт в общината. Актът се изпълнява срещу адресата или неговите наследници, като законодателят задължава органа по изпълнението, ако актът може да, бъде изпълнен по няколко начина да приложи онзи който е най-благоприятен за адресата. Тре форми на изпълнение – предварително, доброволно и принудително.
Доброволно – от влизане в сила з акта до изтичане на 6-месечен срок по Д@1Ж.
След което се изпраща известие до лицето на коя дата започват принудителнтие действия спрямо него. Следва да се има предвид, че актът може Ди залага различни административни наказания на лицет.
На засегнатото лице се дава възможност да оспори действията на органа по изпълнението с жалба подадена в 7-дн.срок пред непосредствено по-горестоящия орган спрямо органа по изпълнението. Тази жалба няма двойният ефект. Тя сезира по-горестоящия орган без обаче да спира изпълнението на акт. Освен това законодатлят дава една защита на засегнати чл. 51 от ЗАП, който текст се използва особено при допуснато предварително изпълнение на акта.