Изпълнение върху вземания
1. По смисъла на ГПК с оглед на изпълнителния процес вземания (В) са всички оценими п пари права на длъжника, освен вещните.
За да бъде обект на изпълнение, не е нужно В да е изискуемо.
2. Запорът н следващите изпълнителни действия се извършват въз основа на твърдението на взискателя – не се прави предварителна проверка.
3. Когато ТЗЛ не оспорва В и го издължи доброволно:
а) ако е парична престация, СИ удовлетворява с нея взискателя;
б) ако дължи вещ, ТЗЛ я предоставя на СИ и тя се описва, оценява и осребрява по правилата на изпълнението върху вещи (чл.394).
4. Когато ТЗЛ не предаде на СИ претендира пата престация:
а) ако длъжникът е имал ИЛ срещу ТЗЛ, взискателят може да го ползва;
б) ако има ИО, взискателят може да се снабди с ИЛ;
в) ако няма такова основание, то трябва да бъде създадено по реда на осъдителния исков процес. Но взискателят не е носител на В и не е легитимиран. Такава легитимация той може да получи по 2 начина:
първо: чрез възлагане на В за събиране – с постановление на СИ. Последици: – взискателят се легитимира да упражни правото на длъжника от свое име за негова сметка; – взискателят не може да се разпорежда с правото, а само да се грижи за осъществяването му – с грижата на добър стопанин (иначе отговаря за вреди);
второ: чрез възлагане на В вместо плащане – има ГП последици на цесия: взискателят става притежател на В, може н да се разпорежда.
Изпълнение върху вещи в съпружеска общност