В края на VI век пр. н. е. се слага началото на републиканския период от историята на Рим. който трае до края на I век пр. н. е., когато Рим остава Империя начело с първия рим-скн император Октавиан Август. В началото на своето съществуване като република Рим не е голям град, какъвто става по-късно. Към края на републиканския период Рим вече е завладял огромните земи, върху които израства Римската империя.
Както се отбеляза вече, на римските майстори, които принадлежали към определени школи (каквато била школата в Неапол), ние дължим многобройните копия от статуите на гръцката скулптура, и то най-много от периода на елинизма,
Портретната скулптура добива подчертано силно развитие през времето на Републиката. Изумителен реализъм, чужд на гръцкия идеализъм, владее в скулптурния портрет- Стигналите до нас бюстове на Брут са типичен пример на това портретно изкуство. Той е реален, жив човек (далеч от идеализирания образ на Александър Македонски) със стиснати устни, остър орлов поглед, подчертани скули, лице, обрасло с брада и мустаци, за чието подреждане скулпторът не е положил особена грижа; уловена и предадена е неговата психологична характеристика. Бюстът на Юлий Цезар показва съвсем друг образ.
Друг клон от скулптурата на републиканския период, който е преминал в римското изкуство от етруските, е надгробната релефна скулптура. За увековечаване паметта на умрелите са издигани надгробни плочи с релефи и бюстове, предадени с реализма, присъщ на цялото римско изкуство от това време.Запазената група «Римски съпрузи», известни под името Катон иПорция, говори за качествата на този род скулптура. И тук съпрузите са вплели ръцете си в знак на неразривна съпружеска връзка и в смъртта. В този жест се чувствува влиянието на елинистичното изкуство. Подчертана е разликата във възрастта – мъжът е вече с набраздено от бръчки лице, докато жената е в разцвета на своята младост.
Живописта по това време е широко разпространена и от нея са запазени множество ценни паметници. Разкопките на Херкулан и Помпей, затрупани от лавата на Везувий през 79 г, пр. н. е., дадоха богат материал за изучаване на римската живопис. Днес Помпей е паметник на римската живопис, в чието развитие се разграничават четири стила. Голяма част от пъстроцветните стенописи на Помпей са дело не на големи майстори, а на занаятчии. Има, разбира се, и стенописи, създадени от големи художници. Първият и вторият помпейски стил се отнасят към републиканския период.
Характерното за първия стил е, че стената е разделена хоризонтално на три пояса. Най-долу е цокълът, върху който четката на художника е имитирала плочи от бял или цветен мрамор, а след него следва плоскостта на стената, по която са рисувани тухли и градежнн камъни. Тя е разделена на полета чрез ииластри и полуколони и най-горе завършва с фриз и корниз, Пиластрите, полуколоните, фризът н корнизът са изтеглени релефно с гипсов разтвор (щукатура). Технически живописта е изпълнена с мокро фреско. Понякога известни части са напълнени в енкаустика – боята се разтваря в разтопен восък и дава гладка и бляскава повърхност. Първият стил от помнейската живопис се развива през II век пр. н, е.
Вторият помпейски стил е по-млад (от I век пр. н. е.). Известен е още под името «архитектурен стил». При него делението на стената остава същото -цокъл, стена и фриз, но изчезва щукатурата. При този стил релефното (щукатурата) ее заменя с живописно изграждане. Колоните и пиластрите тук са рисувани, амежду тях са изобразени архитектурни пейзажи, с което се разбива стената и се дава илюзия за пространство.
Този начин на украса се прилага още векове след Помпей и минава н в стенописите от нашата възрожденска архитектура, а така също и в стенописната украса на други балкански и европейски народи.
В пейзажите на помпейската живопис се появяват наченките на съвременната перспектива, правят се опити да се изобрази пространството. В много от тях линеарно вярно е изобразена архитектурата – градски пейзажи, кръгли храмове и др.,фигурите са поставени в атмосфера. Проблемът за светлината и осветлението е разрешен правилно. Всичко това сочи безспорния напредък на живописта, която се стреми към реалистично отразяване на действителността, но пътят, който тя изминава, докато стигне до по-големи завоевания, е дълъг. Вторият стил е от около 80-те години пр. н. е. и продължава и през времето на Империята. В Рим той намира също широко приложение. През по-късния му етап в неговите сюжети се появяват елементи от гръцката митология и легендите. Човешката фигура в тази фаза на развитие на живописта започва да става триизмерна. В моделировката навлиза и полутонът, което е голямо постижение. Декоративният характер на живописта постепенно отмира.