Изкуството през времето на империята

През П и 1 век пр. н. е. в живота на огромната робовладелска държава настъпват реши­телни промени под напора на революционно изразеното’недоволство на робите и плебеите. Големият социален контраст между несметните богатства, които натрупва управляващата робовладелска аристокрации, отедна страна, и мизерията, в която живеят плебеите в Рим, е причина за постоянни вълнения и въстания. И тези въстания заплашват съществуването на  Римската държава. Такива масови вълнения избухват в Испания, Сицилия, а въстанието, ръководено от Спартак, стресва робовладелската класа и поставя пред нея задачата да се осигури силна централизирана власт, която да овладее революционизираните маси в широката римска държава. Появява се нова форма на управление – военната диктатура, която в 30 г. пр. н. е. е оглавена от Октавиан Август- по-късно и първи император на Римската импери.

При създаването на Империята изкуството получава ново предназначение. То трябва да утвърждава властта на императорите, които под различни привидни форми на демокрация се  стараят да овладеят народите в своята империя. Започва се създаването на многобройни импе­раторски бюстове и статуи, които ги представят като храбри пълководци и победители, като мъдри държавници и покровители на народа, като олицетворение на величието на Рим. Строят се много храмове и обществени сгради, които заимствуват от гръцката класика ордерната архитектура и я съединяват с някои нови, римски форми. През времето на Август (27 г. пр. н. е. – 14 г. на н. е.) римското изкуство се обръща към произведенията на гръцката класика от V и IV век пр. н. е. Правят се копия, търсят се форми, необходими за целите на римската скулптура. През времето на Август римското изкуство с в разцвет. Запазени са две статуи на Август – едни от върховните постижения на римската скулптура. В една от тях (Музея на термите, Рим) Август е представен като военачалник, който говори на войниците си. Дясната ръка е вдигнал с изразителен жест, а в лявата държи жезъл и събраната провис-нала тога. Гърдите са покрити с ризница, украсена с релефи, позата е спокойна и от лицето струи увереност в собствената сила. Другата статуя представлява Август в момент на жертвоприношение. В нея липсва топлото и завладяващо чувство, което се излъчва от първата. Фигурата е отрупана с премного гънки на дрехите, които я покриват. Главата е забрадена. Изразът на лицето е строг и затворен.

Портретният бюст на Агрипина – римски пълководец и зет на император Август (Ерми-тажа – Ленинград), е също едно от забележителните творения на римската скулптура от това време. В Ермитажа е и бюстът на император Веспасиян Флавий (69-79), при който главата е издялана от черен базалт, а раменете и дрехата – от бял мрамор. От същите материали е и бюстът на неговия наследник Тит Флавий (79-81). Високо е художественото майсторство, л.чожено в тези бюстове по отношение н на психологичната обриеовка, и на тех­ническото обработване на камъка.

Наред със статуарната и портретната скулптура се развива и релефът. Релефите върху Алтара на мирав Рим (13-9г.пр.н.е.) изобразяват многолюдна процесия. Като се сравнят тези релефи с гръцките от V век пр. н. е., вижда се разликата не само в компози­ционното разрешение и интерпретацията, но и в съдържанието, в светогледа. Римските сена­тори, изобразени върху релефите, пристъпват спокойно, самоуверено, с чувство на собствено достойнство и всяко лице е портрет на отделен човек. Гънките на дрехите за разлика от гръцките релефи са подредени строго и не подчертават тялото, а го скриват. Фигурите са разположени на два плана, но между тях няма въздух и живописни ефекти на светлосянката, както при гръцките релефи.

Орнаментът участвува активно в римския релеф с разнообразни растителни форми, гирлянди, плодове и др., доведени понякога до натюрморт в наподобяване на натурата. Си­метрията при орнамента е необходимост за римския скулптор. Изсичането на орнамента от камък е сухо, строго и въпреки високия релеф действува линеарно и плоскостно.

В римското изкуство алегорията заема особено място. Това е друга негова характерна черта за разлика от гръцкото, в което няма алегория, а мит. Алегорични изображения се срещат особено често в релефите.В релефите на «Алтара на мирав наред с реалистичните изображения на хора и животни в сцени от живота се намира  и  алегоричната  сцена,   представяща Е богинята на земята, седнала сред деца, които са олицетворение на въздуха и водата. В другите релефи е изобразено шествието на императора, сенатори, сановници и граждани, които отиват да принесат жертва на боговете за настъпилия мир. Разказът в тези релефи, както и във всички римски релефи, е ръководното начало. Римският релеф разказва събитията точно и последова­телно според историческата правда, докато гръцкият скулптор не търси историческото събнтие и историческата   правда, а разказва   митологията. В това отношение римските релефи имат известна прилика с източните. В релефите от «Алтара на мира» художественото майстор­ство е голямо – постигната е индивидуална обриеовка на всеки участник в композицията. Движенията са спокойни – групите вървят унесени в разговор: едни са навели глави да чуят събеседника си, други вървят с отправен поглед напред, за да видят какво става. Подред­бата на гръцкия релеф тук не се.повтаря.

С релефи била покрита н триумфалната арка  на Тит , издигната в чест на

победата му над юдеите и завземането на Ерусалим. На двата релефа, поставени отстрани на входа, е изобразено победоносното връщане на Тит с войските и трсфеите, взети от юдеите, над арката се издигала статуята на Тит в неговата квадрига. Фигурите в релефите са подредени в няколко плана в дълбочина и създават впечатление, че са много. Те са оживени, възбудени от победата. Новото в тези релефи, което ги отличава от тези на «Алтара намира», с по-големият реализъм, характерен за римското изкуство след Август. Сюжетите са съвременни, събития   и   са   изобразени   участниците   в  тях.

Скулптурният портрет през времето на Август достига голямо развитие. Очевидно влия­нието на гръцкия портрет и на портрета от периода на елинизма оказват влияние върху рим­ското портретно изкуство, но това влияние не стига до обезличаване на характерните особе­ности на римския портрет. Запазеният портрет на Август говори ясно за големите възможности на римските скулптори-портретисти. Леко свитите вежди, погледът, устремен към зрителя, свитите волеви устни и подчертаната брада изразяват не­говия вътрешен мир. В този портрет липсва патосът от портрета на Александър Македонски от Лизин, погледнал нагоре и отхвърлил в патетичен жест главата си назад. В римските портрети има сдържаност, воля и съзнание за собствената сила. Такъв е и бюстът на Тиберий (Ермитажа – Ленинград).

По това време в римското портретно изкуство добива широко разпространение и жен­ският портрет, който в Гърция не е застъпен. В Гърция жената е почитана като богиня или търсена като жена. В Рим жената с пазителка на семейството, на семейната чест и морала. Тя е възпитателка на децата. И римските скулптори успяват да подчертаят тези качества на римската жена. Портретите, които са останали, са портрети на живи римски жени, а не на идеализирани сборни образи.

След Август, както се посочи, в римското изкуство настъпва отклоняване от класиката и връщане към реализма на републиканския период. Очевидно художественото майсторство, което през времето на Август се повишава, сега оказва своето влияние.

В живописта през този период от историята на римското изкуство се появява третият стил, който съществува до средата на I век на н. е. Той е по-декоративен, при него с изображенията не се цели да се създаде илюзия за пространство, дори когато се изграждат цели композиции. Стената е разделена на плоскости, обрамчени с тънки орнаментални рамки, колонки или други геометрични фигури.

След третия стил,през средата на I век на н. е.,се развива четвъртият стил, който има връзка с втория по багреност и по отношението към проблема за пространството. Новото в него е по-голямата оживсност на сюжетите и композициите, населени с много фигури и претрупани с архитектура. В свободните полета по стените, оградени с орнамен­тални рамки, са нарисувани ероси, психеи и др., рожби на митологията и религията. Със за-трупването на Херкулан и Помпен са запазени много образи от живописта на този стил.

През I век на н. е. Римската империя закрепва своята власт върху обширните земи, включени в нея, робовладелците забогатяват и търсят изделията на приложните изкуства. Това стимулира тяхното развитие, особено на ювелирните накити, сребърните и златните съдове, богато украсени с орнаменти. Трябва да се отбележи, че в помпейската архитектура, т. е. в къщата на богатите римляни, навлиза и друг елемент – мозайката, която достига до голям разцвет. Чрез мозайка са изобразявани цели исторически събития – например битката на Александър Македонски с персийския цар Дарий, а също и плодове, птици (гъс­ки, патици), риби, с много верен рисунък.