Най-старите културни центрове в Двуречието се намират в южната част на долината на Тигър и Ефрат, където двете реки се сливат преди вливането им в Персийския залив. Тази част е известна като Вавилония — по името на столицата Вавилон. Тук през II и в началото на Хилядолетие пр. н.е. се създава Вавилонската империя. По същите земи в края на 1 хилядолетие пр. н. е. живели шумерите и затова най-старото име на южната част на Двуречието е Шумер. В северната част, наречена Акад, живеели семити. Към III хилядолетие пр. н. е. град Ур (в Южен Шумер) взема надмощие над останалата част, неговият владетел успява да обедини Шумер и основава първата династия на град Ур, която царува 17 години, а след нея се редуват династиите на Саргон и други владетели. Разцветът на шумер-ската култура настъпва през втората половина на III хилядолетие.
При разкопките, направени край град Суза в Елам, са открити керамични съдове, украсени със стилизирани изображения за животни, медни предмети и др. Мозайката от цветни .камъни по стени и колони е също позната. Характерна техника за приложните изкуства на Двуречието е инкрустацията, която по-късно минава в мюсюлманското изкуство. Явява се и глиптиката, за да задоволи самолюбието на отделни високопоставени личности в обществената йерархия. Правят се печати с различни изображения, надписи, гербове.
Скулптурният релеф се развива особено много, докато статуарната скулптура изостава. Статуята още не е излязла от грубо одялания блок, в долния край на който се очертават краката. Ръцете не са раздвижени, а скръстени на гърдите в смирение пред божеството. Първите статуи са на хора, а не на божества, което налагало да се търси портретна прилика с модела, и затова главата е разработена по-добре и по-детайлно.
В релефа много често е включен разказ. Намереният релеф на царя на Лагаш Ур-Нина е разделен на две части: в горната част царят е изобразен прав с кошница, пълна с тухли, поставена върху главата му, а до него са наредени жената и децата му. Очевидно скулпторът е искал да изобрази царя-строител. В долната част на релефа той седи на трон с чаша в ръка, готов да пие след завършъка на строежа, а около него отново са наредени жената и децата му. В това изкуство липсва реализъм. Скулпторът е изобразил царя – олицетворение на могъщество значително по-голям по ръст от поданиците му. С това той подчертава разликата в общественото положение. Подобно на египетското изкуство и тук главата е в профил, а тялото във фас. Краката са също в профил. Окото е изобразено във фас, защото е по-изразително, отколкото в профил. Фигурите на този релеф са голи до кръста и само долната част е покрита с шал, а при жените – и едното рамо. Подчертаните мускули на ръцете на царя показват неговата физическа сила. Чрез това изкуство явно се провежда и насажда идеологията на източния деспотизъм.
В така наречената «стела на ястребите» е изобразен наследникът на Ур-Нина – Енатум, победил неприятелите. Стелата има релефни изображения от двете страни. На лицевата страна са изобразени военни сцени; Енатум пред група войници с щитове и копия, стъпили върху телата на победените неприятелски войници под нея царят хвърля копието си срещу врага, а отдолу е бойното поле с убитите неприятели и заловената плячка. На обратната страна на стелата е изобразен богът на град Лагаш с емблема. Това е и емблемата на града – орел с лъвска глава и в ноктите му две лъвчета. Богът е с боздуган в ръка, готов да избие пленниците, оградени в мрежа. В тази стела личи по-точно наблюдение на действителността. Забелязва се стремеж към перспектива: едни от фигурите са наредени една зад друга, а други се издигат по-високо, за да се покаже, че по-високо разположените са по-отдалечени от предните.
След втората династия в Шумер на престола идва царят на Акад — Саргон, който установява своята власт над цялата страна и създава силна държава. Стелата от времето на неговия син Нарамсин свидетелствува за бързия развой на изкуството.
Разликата в изкуството, с което са изработени двете стели – от времето на Ур-Нина и на Нарамсин – е очевидна и в полза на Нарамсин. Тук сцената се развива на върха на една планина. Царят е изобразен на върха на композицията, убил неприятелския владетел, а под него са убити войници. По-долу са изобразени васалите, които се изкачват към него. Пейзажът също е включен в композицията, което е голяма крачка напред и гениално хрумване на твореца. Рисунъкът, движенията и формите на човешките тела показват високо майсторство. Релефът въздействува емоционално.
Към 2450 г. пр. н. е. в Лагаш се възцарява Гудея.Той е представен в много статуи от диорит, но една е намерена с глава и тя дава възможност да се характеризира неговият образ. . В тази статуя Гудея е изобразен седнал с ръце, скръстени молитвено на гърдите. Молитвата е написана на дрехата му, която покрива ляьото ‘рамо.. Дясното е открито и мускулите на ръката са подчертани, за да се покаже физическата сила на царя. Лицето е широко, очите големи, а на главата – шапка. Психологична характеристика няма, но скулптурната форма е ясна и триизмерна.
Скулптурата се развива прогресивно. Оформява се специфичен скулптурен стил на Двуречието, за който са характерни наситените с напрежение и психологично изразителни изображения на ранени животни, грамадни крилати бикове, богове с дълги сресани бради, царе н бойци със здрави, дори тромави-тела, подчертани мускули и отделни части на тялото. Пред тези изображения обикновеният обитател на Двуречието се чувствувал малък и нищожен. Това е и целта на изкуството, служещо на неограничената власт на царя-бог. Чрез него се насаждал дух на подчинение у обикновените хора.
Наред с човешките образи в релефите и в статуарната скулптура се създават и многобройни изображения на животни и фантастични същества — демони, духове с криле, дракони, орли с лъвски глави и др., които по-късно се заимствуват и от християнското изкуство.
В скулптурните релефи разказът взема голямо място. Докато в стенописите на първобитния човек битката е изобразена с голямо напрежение, хората са опънали в най-експресивни движения лъковете си, в източното изкуство това липсва. Войниците са изобразени в редици, плътно долепени един до:друг, като маса, която се движи, готова да победи. Тук е изразена силата на компактната маса, а не на отделния човек, но в замяна на това изображението е лишено от жизнеността и динамизма, характерни за изкуството на първобитния човек.
Релефите в източното изкуство понякога са писмени паметници за известни събития. Те са придружени и от писмени знаци. (Думата глава се означава с опростена рисунка на човешка глава, вода — с две зигзагообразни линии, символ на вълни, н т. н.)
Най-голямата заслуга на изкуството на Двуречието е, че то поставя човека в центъра на сюжета, макар образът му често да е съчетан с животинска фигура като олицетворение на божество. Това отношение на изкуството към човека е още по-ярко изразено в шумерския епос – в образа на Гилгамеш (от III хилядолетие пр. н. е.). В него народната фантазия е въплътила идеала си за човечност, сила и мъдрост. Епосът за Гилгамеш е връхна точка в изкуството на Древния Изток. В него народните маси са изразили своята надежда за по-голяма социална правда. Очевидно класовите противоречия през тази епоха се засилват особено много и народът търси израз на своето недоволство.
В храмовете се появяват малки статуетки на дарители. Тези статуетки заместват дарителя. Тенесе отличават с голямо майсторство – фигурата е груба, главата голяма, очнте пресилено големи. Тяхна обща черта е изразът на смирено благочестие. В тях няма портретност н скулпторът не е вложил голямо майсторство. Този израз на смирено благочестие е характерен не само за малките статуетки, но и за монументалната скулптура. Статуите на царете също са в поза на смирение – с ръце, сложени молитвено на гърдите, с широко отворени очи.
Някои от скулптурните паметници са изваяни прекрасно. Такава е една женска глава, открита в Телио. Широко отворените очи са центърът, в който се съсредоточава вниманието на зрителя. Направени чрез инкрустация, от цветни камъни, очите имат израз на силно напрежение и очакване. Устните са предадени меко, затворени и по изражение са в унисон с очите. Подчертани са брадата и скулите. Художникът от Древния Изток си служи с малко елементи и средства, за да покаже вътрешния мир на човека – главно чрез очите. Намерени са женска глава от мрамор в Ур с изразителни, подчертано големи очи и с ясна скулптурна форма и статуетка на мъж със скръстени ръце на гърдитеис молитвено вдигнати очи. Статуетката е по-груба и наивна.
Статуите на царете се.отличават със строгост и стилизация на формите и с по-голяма монументалност, която се дължи на спокойната и проста поза, подсказана на скулптора от формата на каменния блок – обикновено от диорит. Лицата са без особена психологична характеристика. На всяко оттяхса отпечатани безмерно самовластие, деспотизъм и жестокост. В тези фигури движението на краката още не е изразено. Фигурата израства от цилиндричния каменен блок и се слива с него. Моделировката е много слаба. Формите са загатнати под леко падаща дреха. В това се крие и обаянието на тази скулптура, която още не е излязла от своята първичност.
Открити са и стели, върху някои от които е изобразен царят пред божеството, а други свидетелствуват за подарени от царя земи на негови близки.
Наред с културата на шумерите през второто хилядолетие пр. н. е. се развива културата на друг войнствен народ от Предна Азия – х е т и т е. Разкрити са техни градове в Мала Азия. Столицата им Сенширли била огромна крепост, заобиколена от няколко пояса стени със зъбчати кули, подобни на средновековните в Западна Европа.
Общо изкуството на хетите е свързано с изкуството на шумерите, Допуска се, че крилатите животни, които, те поставят пред входовете на дворците и храмовете си, са тяхно художествено хрумване и по-късно от тях са ги заимствували асирийците. Тяхната скулптура не се отличава с високо майсторство.Тя е грубо одялана.Фигурите са лошо пропорционирани, а композицията в релефите е суха, без ритъм на линии и форми.
Възраждане в изкуството на Двуречието настъпва при асирийската и нововавилонската държава, а по-късно при владичеството на персите.