От времето на седмата династия в Египет настъпват политически събития, които дават отражение върху целия политически и културен живот на страната. Централната царска власт отслабва и в замяна на това се засилват местните князе. Избухват бунтове на робите и бедните народни слоеве. Робовладелският строй се разклаща, а това се отразява върху строителната дейност на държавата, за която се използува робският труд.
От друга страна, постоянните войни, които водят фараоните, както и строежите на огромните пирамиди и храмове през времето на Старото царство се отразяват върху икономиката на страната и отслабват царската власт. И към 2400 г, пр. н. е. Египет се разпада на отделни княжества. Според запазени писмени паметници три века по-късно, около 2100 г. пр. н. е., започва ново обединяване. Причините за това обединяване са от икономически характер. За да се използуват правилно и цялостно възможностите за развитие на земеделието, необходими са роби, а не робовладелци. След упорити борби фараоните от XI династия успяват да укрепят своята власт и през времето на XII династия Египет се обединява. Новата столица е Тива.
Започва ново строителство на напоителни канали, което е от капитално значение за земеделието на Египет. Наред с вътрешното заздравяване на държавата се отбелязват и външнополитически успехи. Настъпва период на разцвет на строителството, изкуствата и литературата. В Средното царство фараоните и управляващата върхушка използуват изкуството, за да утвърждават и поддържат своята власт и господството си наднарода.
През времето на XI династия скулпторите обръщат поглед към творенията на своите предшественици от Старото царство и започват да копират техните релефи ида наподобяват скулптурните фигури. Едва при XII династия изкуството наново прави известни завоевания. Настъпва промяна в скулптурния релеф. Линията е по-сурова, релефът е по-изпъкнал. Образите стават по-портретни и с подчертан реализъм в психологичната обрисовка. Личността добива по-високо самочувствие през този период. Вътрешният живот на човека става много по-сложен, неспокоен, изпълнен със съмнения и разочарования от морала и порядките на обществото. Целият този комплекс от промени става основа за ново отношение към човека в изкуството н специално в портрета. Ярък пример за това са портретите на Аменемхат III и на Сенусерт III от Средното царство, чието напрегнато душевно състояние е коренно различно от състоянието на покой и равновесие в портретите на фараоните от Старото царство.
По техническо и художествено майсторство произведенията от Средното царство отстъпват на тези от Старото, в които формата е по-съвършена. В скулптурата на Средното царство се забелязва стремеж да се постигнат живописни ефекти чрез светлосянката и излепването на маската.
Скулптурата от този период не скъсва напълно с традициите от древността, а запазва известни канони, и то главно в монументалния жанр. Паралелно с развитието на портретната скулптура добива широко развитие и релефът (с изображения от живота по това време). Живописта заема също голямо място и както релефите отразява сцени от всекидневния живот— полска работа, пастири със стада, събиране на папирус, строеж на лодки, животни, птици (особено добре нарисувани) и много други сцени. В пещерните гробници при Бени Хасан са запазени прекрасни стенописи с ловни сцени и изображения на животни: дива котка, готова да се хвърли върху своята жертва, птици и много Други, в които ясно личат повече свобода и по-голямо умение в сравнение с майсторството на художниците от Старото царство. Нюанси и преливи от един цветен тон към друг тук са предадени от ръка, която владее палитрата, станала вече по-богата.
Монументалната скулптура не заема такова място, както в Старото царство. Фараоните от Средното царство строят повече храмове, в които поставят своите статуи-портрети. И затова в тези статуи се засилва портретното изображение. Някои от тях обаче достигат огромни размери. Типични са статуите на Сенусерт III и Аменемхат III от XIX век пр. н. е.-едни от най-хубавите творения на египетската портретна скулптура. Подчертан реализъм отличава тези творби, в които творецът успява да улови не само физиономичната прилика, но и да предаде психологичната характеристика на властната личност. Позите са все още неподвижни, но те допринасят да се подчертае състоянието на духа, отразено на лицето, и подчертават онази тържественост, която е присъща на царската личност и е останала типична за египетската скулптура.
През времето на Средното царство в Египет се развива особено много дребната скулптура, Повечето от статуетките са изработени от дърво и представляват най-различни сцени от живота – разходка с лодка по Нил или десетки войници в поход и др. Те приличат на детски играчки без ритуалната тържественост и канона на монументалната скулптура. Но те не излизат от рамките на известна ограниченост както по отношение на композицията, така и по отношение на майсторството и не достигат стилната опростеност и красотата на монументалната скулптура.
Характерни произведения на египетската монументална скулптура от периода на подем през Средното царство при царуването на Аменемхат III са двата негови колоса – седящи статуи, които заедно с пиедестала са високи 18 м. Тези статуи са от ансамбъла на за упо-койния храм при пирамидата на Аменемхат III, който заемал площ 72 000 м и бил по описанията на Херодот едно от най-величествените архитектурни творения на Древния Египет.
И в Средното царство художествените занаяти достигат високо развитие. Условия за това създават н развитият градски живот, и завоевателните войни, от които прииждат към касите на управляващите класи големи количества злато, слонова кост и скъпи дървета. Особено съвършенство достига златарството. Изработват се и много керамични съдове – вази, кани, фигурки, украсени с яркосиньо и други цветове. Интересни са една фигурка на хипо-тютам с широко отворена уста, една дървена статуетка на орач с бикове и една изящна фигура на девойка, носеща жертвени дарове.
Новото, което Средното царство внася в египетското изкуство, са подчертаният реализъм в скулптурата, украсата на храмовете с много колони, пилоните като архитектурни форми и живописта.
В края на XIII династия Египет пада под властта на племената хиксоси, под чието владичество преживява 150 години, и се освобождава в 1580г. пр.н.е.