Изкуството на Старото царство (3200-2400 г, пр. н. е.)

С обединяването на Горен и Долен Египет в голяма робовладелска формация се узаконява безплатният труд не само на безправните роби, но и на свободните земевладелци, обединени в общини, чиито земи заграбват приближените на фараона. Деспотичната власт на фараона се опира на робовладелската класа и на съсловието на жреците, които чрез насажданите от тях религиозни вярвания поддържат култа към фараона-бог. Фараонът е първият жрец на божеството.Неговите статуи изпълват светилищата на храмовете и вярата, че те оживяват и извършват верските обреди, е дълбоко вкоренена в съзнанието на поданицнте.  Характерът на изкуството на този м е м ф и с к и период се определя от религиозния култ към умрелите. Развива сегробничиата архитектура. Вечните жилища – пирамидите и гробниците   трябвало да се градят от материал, който да издържа на разрушителните сили  на природата. Жилищните сгради, както и царските дворци били градени от кирпич и поради това не са запазени до нашата епоха. Само развалините на основите и оскъдните останки, а така също и изображенията по фреските и каменните релефи говорят за-характера на тази архитектура.

, е дълбоко вкоренена в съзнанието на поданицнте.  Характерът на изкуството на този м е м ф и с к и период се определя от религиозния култ към умрелите. Развива сегробничиата архитектура. Вечните жилища – пирамидите и гробниците   трябвало да се градят от материал, който да издържа на разрушителните сили  на природата. Жилищните сгради, както и царските дворци били градени от кирпич и поради това не са запазени до нашата епоха. Само развалините на основите и оскъдните останки, а така също и изображенията по фреските и каменните релефи говорят за-характера на тази архитектура.

Друг дял от изкуството на Старото царство, от който са останали неповторими творения, е монументалната скулптура. Тя се свързва неразривно с архитектурата, при което се полу­чава рядко достиган синтез. Гробниците, пирамидите, храмовете при тях, както и скалните храмове са немислими без скулптурата.

Реализмът е характерен за скулптурата на Старото царство. Прекрасен е например образът на седнал по турски писар, ревниво пазен под стъкления похлупак в Лувъра. Неговите искрящи очи гледат, като че ли да уловят всяка отронена дума, а ръката е готова да я за­пише върху восъчната плочка. Портретната глава на Хефрен, която доскоро се смяташе за дело на по-новата египетска скулптура, се оказа, че датира от Старото царство. Това е произ­ведение, пред което могат да се преклонят и най-гениалните представители на скулптурата. /От монументалната египетска скулптура лъха спокойствие, но строго, вглъбено слокой-/ствие. Всички нейни произведения имат една обща черта – фронталитет, Позата е една и съща, /неподвижна, дори скована (фигурата седи на трон, положила едната си ръка върху бедрото, а в другата, сложена върху гърдите, държи някакъв атрибут). Тази скулптура е полихромна – тялото на мъжките фигури е оцветено в тъмнокафявочервено, а на женските в жълто. Косите са черни, а дрехите бели. По този начин фигурите се свързват напълно със стените на храма. Зависимостта на скулптурата от архитектурата е довела до тази установена поза, която дълго време я сковава и от която тя се освобождава много късно. И тогава, когато фи­гурата е изправена и е направен опит да се даде движение чрез изнасяне напред на левия крак, остава този фронталитет заедно с всички други установени от канона условности -подчер­тана мускулатура, замръзнало безстрастно изражение, поглед, отправен в далечината.

Наред с фронталитета и всичко свързано с него в египетската скулптура от този период ке срещат творения, в които с  гениално майсторство  незнайни творци са отразили психоло­гичната индивидуалност на модела,   Забележителни в това отношение са статуите на архи­текта Хемиун, бюстът на царския син Анхаф, статуята на писаря  Кай,  на царския син Каапер,   главата на мъжката статуя от колекцията са  в Лувъра, главата на женската статуя от колекцията на Карнарвон и др. В тези творения поразяват жизнената правда и реализмът, високото художествено майсторство и индивидуалната обрисовка на лицето.

В малката статуя на царския писар Кай   изумително   е отразен животът в искрящите очи, за направата на които скулпторът е употребил различни материали – дърво, алзбастър. (Отбелязан е интересен факт, който говори за въздействието на тези очи: работниците фелахи, които правили разкопки около гробниците в Медун под ръководството на френския археолог Мариет в края на XIX век, когато влезли в гробницата на Рахотеп, с ужас захвърлили кирките и избягали, защото при проникналата в гробницата светлина заблестели очите на статуите.) Наред със статуите на писаря Кай и на архитекта Хемиун по висота на майсторството  стои и дървената статуя на царския син Каапер. В изправената фигура покрай социалния ‘ произход и общественото положение са показани чертите   на  обикновен човек, който по някаква прищявка на съдбата се нарича царски син: закръглена глава, овално лице, подчер­тани устни и благ израз на очите, мека мускулатура на гърдите и корема, спокойна поза. И не случайно, когато била открита тази статуя, работниците фелахи извикали: «Да, ето този е нашият селски кмет!» И това прозвище, дадено от фелахите, остава като популярно име на тази   творба   в   историята   на   изкуството.

Истински шедьовър от всички тези скулптурни портрети е бюстът на царския син Аихаф. Характеристиката на това увяхнало лице с натежали торбички под очите, с вглъбен израз е изчерпана докрай от голям майстор, Бюстът е една от връхните точки на реалистичния скул­птурен портрет не само от времето на Старото царство, но може би и в цялата египетска скулптура.

Дълбоко почувствувана е и психологичната същност на мъжката глава от колекцията Салт. Сясна, чиста и обобщена скулптурна форма и безупречен рисунък е изградена главата на неизвестен младеж, която остава едно от забележителните творения на световната скулптура. Към тези.творения трябва да се прибавят и двете статуя на Рахотеп и жена му Нефрет, които се пазят в Каирския музей. Нефрет е седнала, скръстила молитвено ръце на гърдите си, Ра­хотеп също е седнал, с лявата си ръка държи къс жезъл, а дясната е свита към гърдите. Макар и в изпълнението на тези две статуи да има известен наивитет, от тях лъха човечност. Скулп­турната форма е ясна, обемна и изразителна. Те са оцветени, но това оцветяване не намалява

ефнте в коридора на пирамидата на фараона Сахура в Абусир, които са оцветени. Тук фа­раонът е в образа на сфинкс, победил своите противници. Голяма площ заемат релефите в храма на Слънцето в Абусир – храма на бога Ра. За да се получи представа за размерите на плоскостите, които покривал египетският релеф, може да се посочи, че само в заупокойния храм на Сахура в Абусир са изрязани около 10 хил. м2 релефи. Итук целта на релефните изо­бражения е да се подчертае могъществото на фараона чрез неговите действителни и недействи­телни бойни подвизи, в ловни сцени, при поднасянето на дарове от неговите поданици, при общуването му с боговете и т. н.

Релефите намират широко приложение и по стените на мастабите, където наред с живо­писта са изобразени сцени от живота на умрелия, за да се облекчи неговият задгробен живот. В тези гробнични изображения мъртвият е всред семейството си (храни се), в градината на разходка, на лов или приема подаръци от свои подчинени- Редицата изображения всъвкуп-ност представят целия живот на покойния. Не са пропуснати и жертвоприношенията при погребението. Изобщо тези релефни изображения обхващат толкова много сюжети, че трудно може да се изброят.

Релефните изображения разкриват живота на деспотичната монархия с всички социални противоречия на робовладелския строй: от една страна, охолството на управляващите класи, от друга, бедственото положение на народа и безправните роби, чиято съдба е да работят за благоденствието на фараона и на неговите приближени. Ако се проследи развитието на египетския релеф от палитрите до релефните изображения в мастабите и храмовете, ще стане ясно, че е направена огромна крачка напред.Египетският релеф запазва своята плоскостност – изображението не излиза от повърхността на плочата. Контурите са врязани в плоскостта или самото изображение е врязано в дълбочина. Новото е, че художественото майсторство е новишеко, линията е по-жива, ръката, която работи с длетото, е по-сигурна и успява да изреже в камъка по-сложни композиции, окото из художника наблюдава вярно, задълбочено н вижда типичните движения н форми. Характерна особеност на египетския релефен ритъма. В това отношение той остава неповторим. Редица фигури извършват едни и същи движения и това повторение създава особено силно и странно въздействие.

В египетския релеф се различават три основни принципа на изображение. Първият принцип е плоскосткото, поясното изображение на събитията. Египетският художник не познава днешната перспектива. Той разказва по своему. Това, което е на дълбочина, т. е. най-отдалеченото, той изобразява на плочата най-високо – в горните пояси. Вторият принцип е изобразяването на фигурите с различни размери – съобразно с тяхното социално положение. Т р е т и я т и особено характерен принцип за цялата релефна скулптура и за живописта е особеният строеж на човешкото тяло. Той се състои в това, че египетският ху­дожник изобразява главата в профил, гръдния кош във фас, таза в ракурс, краката в профил, а окото също във фас. Това странно, несъвместимо с анатомията изобразяване на човека е предмет на дълги размисли и спорове от страна на историците на изкуството и изкуствове­дите. Едни твърдят, че то е плод на непознаване на действителността, наивитет и неумение да

‘ се изобразят трудните ракурсни положения на формите в човешкото тяло. Други смятат, че

това е резултат от религиозни вярвания. Но нито едните, нито другите са се добрали до  истината. Класовият характер на египетското изкуство налага на художника да изобразява фараона и велможата с по-голям ръст от обикновените хора, защото по този начин може  най-добре  да се подчертае социалното различие. Смесеното изображение от профили и анфас трябва да-се тълкува не като неспособност на художника да се справи с ракурсните изменения на фор­мите, а като резултат от неговото своеобразно виждане на действителността, на стремежа му да я предаде такава, каквато я познава в нейната най-ясна и чиста форма. Човешкият образ е по-изразителен в профилната линия на лицето, но акфасното представяне на гръдния кош е по-красиво от съкратеното (ракурсното). при което рамото се проектира върху гръдния кош; профилното изображение на краката безспорно е по-красиво и изразително от ракурса. Съ­временната естетика няма основание да оспорва развитото чувство на египетския художник към красотата на формите. В търсенето на тази красота той стига до това оригинално н не­повторимо изобразяване на човешката фигура в релефа к живописта.

От гледна точка на художествено изпълнение и техническо майсторство египетският ре­леф поразява с финеса на изрязаната линия, чистотата и яснотата на формата и сигурното й изграждане, едва уловимите нюанси в преливането на обемите. Като се прибавят към това и многоцветните багри, с които са покривани релефите, въздействието от тях става още по-силно.

Особено изразителни и жизнени са сцените от народния бит. Тези сцени египетският художник наблюдава непосредствено от живота, те са близки до него и той ги отразява с любов и умение. В тях няма условния език на изображенията, свързани с живота на фараона и култа към него, наложен от необходимостта да се представи неговата личност вън от рам­ките на всекидневния живот на обикновения човек.

Египетските скулптори и художници показват в многобройните прекрасни образи на животни  в релефа, и в живописта, че познават добре живота и анатомията им. Забележи­телно творение на живописта в тази област са «Гъските от Медум» в запазения фрагмент от стенопис в една гробница от III хилядолетие пр. н.е. близо до Медум. Нищо преувеличено или излишно няма в изображенията на тези гъски. Уловено е характерното, присъщо на тези птици движение.

В Старото царство особен разцвет добиват и художествените занаяти и народното твор­чество. Европейските и египетските музеи са пълни с прекрасни изделия на това творчество, които учудват с разнообразието на форми н хрумвания, с богатото въображение и с финеса ка художественото изпълнение. Вази и различни други съдове, изработениот алабастър, пор-фир, стеатит, гранит, изделия от злато, сребро, малахит и др.,художествено изработени мебели от различни скъпи дървета (кревати, носилки за фараоните и велможите, столове, инкрустирани със слонова кост и злато), многообразни изделия на керамиката – е богат­ството на египетските приложни изкуства и художествени занаяти. Характерна за това из­куство е голямата връзка на декоративните форми с реалната, заобикаляща египтянина дей­ствителност. Така например краката на дървените столове и носилки са с форма на крака на бик или на лъв. В художествените занаяти са открити известни начини за полиране на камъ­ка, фаянса и др., които по-късно се използуват в скулптурата и в архитектурата. Майстор­ството в полирането на камъка е показано в така наречените канопи – малки вази от ала­бастър с яйцевидна форма, които завършват с похлупаче във форма на човешка глава. Те са слагани в саркофага с мумията и служели да съхраняват мозъка и сърцето на умрелия. Из­делията на художествените занаяти са тясно свързани с изделията на народното творчество и то оказва силно и благотворно влияние върху тях. По този път се създават прекрасни творби, които на свой ред показват голямата творческа надареност на древните египтяни.