Изкуството на новото царство(XVI—XII векпр.н. е.)

През времето на Новото царство столица е пак Тива. Царската власт се засилва твърде много. Увеличават се могъществото и богатството на Египет. Тази династия дава четиримата фараони Тутмеси, царицата Хатшепсут, четиримата Аменхотепи и завършва с царуването на Тутанкамон. Царската власт се опира преди всичко на религията, а след това на войската, която става редовна. По това време желязото вече е познато на египтянина, а кул­тът към мъртвите се променя. Религията се обръща към живите, за да ги приобщи къмсебеси. И храмът, който в Старото царство беше прилепен до пирамидата и служеше само за заупо-койни молитви, сега се отделя от нея, строи се дзлеч от гробниците и в огромни размери. Той започва да играе важна роля. Изкуството на Новото царство престава да бъде гробнично. То става храмово. Но храмовете служат не само за насаждане на религиозни чувства у масите, а и за прослава и утвърждаване на култа към царската власт. Грамадни статуи на фараоните прави и седнали, цели ален от сфинксове с фараонови глави водят до храма или свързват храмовете. И храмът става символ на могъществото на царската власт като пирамидата в Старото царство. Гробниците на фараоните и на знатните се строят под земята – в скалите, н не са вече пирамиди и мастаби. Те са покрити не с релефи, а с живопис. Гробниците на фа­раоните са в Долината на царете, близо до Тива.

Най-величествените творения на храмовата архитектура от Новото царство са храмовете в Луксор и Карнак, свързани помежду си с алея от сфинксове. Те са строени в продължение на десетилетия.

Изобразителното изкуство в Новото царство прави нова крачка напред и се стреми към по-висока изразителност. Живописта има все по-голямо приложение. Релефите, които така трудно се нзсичат в твърдите скали (където са гробниците), отстъпват място на живописта, с която много по-лесно се покриват стените.Чрез нея може да се разкаже за живота на фараона н неговите победи и за разнообразния бит на придворните и на обикновения човек, който им служи. Живописта се освобождава от известни канони на Старото царство и става по-реали-стцчна, с по-богата багра, а линията — по-красива. Детайлът в цялостния строеж на компо­зицията заема особено място и е търсен от художниците, но остава свързан с цялото.Той е застъпен и в разкошните  тоалети  на жените, и в прическите им, и в ловните сцени. Това изкуство се развива главно вън от столицата и носи по-народен характер. При царува­нето на Амелхотеп III то дава облик и на официалното дворцово изкуство. В тази живопис, която изобщо е по-близка до живота н плод на непосредствено наблюдение, човешките образи са свързани композиционно й групи, лишени от преднамерената ритмика на живописта от Старото царство. Сюжетният кръг също се изменя. Навлизат сцени от семейния бит – музи­канти, грациозни танцьорки и др., чиито изящни движения, предадени с чиста линия, пленя-ват зрителя. Изменят се и художественият вкус, и мерилото за красотата. Докато мъжката красота в релефите и живописта на Старото царство е в подчертаната мускулатура и физичес­ката сила, тук фигурите на мъжете са издължени, по-фини и грациозни. Срещат се дори фигури с рамене в профил – нещо, за което преди не може и да се мисли.

Особеното и новото в релефа е вдълбаният контур, при който образът се моделира до известна степен, без да се нарушава равната повърхност на каменната плоча. Този вид релеф остава характерен само за Египет п не се среща в никое друго изкуство. Прекрасно творение па египетското релефно изкуство и показателен пример за неговия стил от този период е релефът «Оплакване» – пълен със завладяващо чувство на скръб. Змиевидните движения на протегнатите ръце и тела на оплакващите жени са майсторски композирани н пре­дадени с верен и изразителен рисунък. Този релеф е показателен и в друга насока сочи новото отношение на египтянина към смъртта, различно от това на хората от Старото царство, което е по-сдържано. Прочути скулптурни паметници от това време са колосите на Амен-.хотеи (наречени по-късно ст гърците «колоси на Мемнон»), високи 21 м.

Голямо развитие достига изкуството през времето на фараона Ехнатон  или Дменхотеп IV (1375-1358 г. чр. н. е.) – забележителен реформатор в религиозния и в об­ществения живот. Изкуството от този период носи печата на дълбок психологизъм в портрет­ната скулптура, финес в моделировката на формата и ясно изразено чувство за ролята на нюан­са и светлосянката. Всичко това е непознато за изкуството на Старото и на Средното царство. Интересна е незавършената глава на царица, намерена в ателието на прочутия тогавашен ваятел Тугмос – началник на придворните скулптори. В неговото ателие е намерен и бюстът на Нефертити (сега в музея в Западен Берлин), изваян от ръцете на гениален скулптор. Бюстът на Аменхотеп IV  се пази в Лувърския музей.

Изяществото в моделировката на главата на Нефертити и загадъчната полуусмивка, разцъфтяла на устните, поразяват зрителя, будят у него възторг и размисъл пред това красиво човешко лице, озарено от светлината на богат вътрешен живот и отправило взор в простран­ството. Дългата шия подчертава профилната линия, която завършва със странната форма на шапката. Скулптурата на Нефертити е така оцветена, че багрите й не пречат, а подчертават пси­хологичната обрисовка. Погледът е оживен още повече чрез инкрустирания в очите планински  кристал. Техният израз е замечтан, сякаш Нефертити е погледнала в себе си, спомнила си е нещо много красиво и примамливо, но вече отминало.

Статуите на Рамзес II  и Рамзес III нямат качествата на портретите на Амен-хотеп IV и Нефертити. Забелязва се по-слабо художествено майсторство. Разширеното влия­ние на жреческою съсловие и усиленият строеж на храмове налагат и създаване на многоброй­ни статуи на божества. Има и двойни, и тройни статуи, свързани в една седяща група.В една тройна статуя е изобразен Рамзес П с божествата Амон и Маут. Фараонът е между двете божества – факт, който потвърждава неговия божествен произход. Запазена е друга интересна като разрешение и прекрасна като изпълнение статуя на Рамзес II, който е колени­чил, свнл левия си крак и протегнал назад десни я, и с ръце, устремени напред, пуска ладия във водата. Движението на тялото, изваяните скулптурни форми говорят за високо майсторство. Скулптират се и животни, а релефите върху стените на пилоните и по колоните на храмовете изобразяват подвизите на фараоните чрез вдълбан контур. Образите на фараоните са все още по-големи от останалите фигури в композицията. В тази насока канонът на Старото царство е запазен напълно, Новото е свободното нареждане и композиране на дру­гите фигури и групи, без да се спазва строгият ритъм на линии и движения, характерни за релефите на Старото царство. Няма вече и нареждането на сцените в редове. По-далечннтс фигури се изобразяват по-дребни от по-близките. Запазен е един релеф от Мемфис, на който са изобразени трима опечалени мъже в профил, с дълбоко и завладяващо настроение. Изкуството на Новото царство в известни насоки отива по-напред от изкуството на Ста­рото –  главно в изразяване на движението и по-дълбокия психологизъм в портретната скулп­тура, но то загубва красотата на линейния ритъм в живописта и чувството за изразните възможности на материала в скулптурата, които бяха характерни за Старото царство.

Новото царство постига големи успехи в областта на приложните изкуства. Грижата за красотата на облеклото и на всички придружаващи го украшения, особено в женското облекло, е дълбоко залегнала в живота на египтяните и те се славят в древния свят със своята елегантна външност. В Ермитажа се пазят интересни по багри и орнаментно богатство бродирани ма­терии от облекло, пелени, с които завивали мумиите на деца, и други тъкани. Икономическото замогване на управляващата робовладелска класа допринася за развитието и на художестве­ните занаяти. Намерени са многобройни предмети от злато (обици, гривни, пръстени, тежки огърлици), емайлирани съдове за благовонни масла, вази, инкрустирам със злато и скъпо­ценни камъни, столове и други мебели, изделия от алабастър и много още творения на прилож­ното’изкуство. Особено богати са находките в гробницата на Тутанкамон. Един от ковчезите на неговата мумия еотчисто злато. Там са намерени и богати мебели с позлата – стол, кре­ват и др.