Изкуството на империализма

В началото на XX век се очертава нов етап в развитието на капитализма —епохата на империализма. Концентрацията на капиталите продължава и класовите противоречия стават все по-остри. Натрупването на капиталите в ръцете на малък брой монополисти за­държа развитието на производството и предизвиква икономически ,кризи за изхода от които нмпериалистите намират единствена възможност в империалистическите войни. От друга страна, през първите десетилетия на XX век вече има изградени здрави комунистически партии, които застават начело на борбата на пролетариата срещу империалистическата екс­плоатация. Великата октомврийска социалистическа революция слага началото на нова ера -ерата на социализма в живота на съветските народи, а след Втората световна война лагерът на социализма обхваща огромна част от земното кълбо.

Движението на колониалните и зависимите народи за национално освобождение се раз­раства и се създават много нови независими държави. Техният брой расте и ще расте до­тогава, докато се ликвидира окончателно колониалният гнет.

Културната политика на империализма се характеризира с подчертан стремеж към ду­ховно потискане на отделните народи и с насаждане на космополитизъм в изкуството. Упа­дъкът на буржоазното изкуство, който започва през последните десетилетия на XIX век и се засилва особено много в началото на XX век, е ярко изразен в изкуството на Франция. Средище на новите течения п буржоазното изкуство е Париж, откъдето те се разпространяват почти в цяла Западна Европа н Америка. Там се раждат редица течения на изкуството на формализма — кубизъм,  фовизъм, дадаизъм, сюреализъм, абстракциозъм, и ми. др.

Докато пред изкуството на предшествуващите епохи се поставяха високохуманни и со­циални задачи и то бе важен фактор за общественото развитие, пред буржоазното изкуство от епохата на империализма такива задачи не стоят. В неговата тематика не са включени въпроси на морала, то е безразлично към обществените валения. Неговата цел е да отрази «субективния свят» на човека и в него неговите творци намират «упоителен мир», създават «нова форма», която загубва всякаква връзка с първообраза от натура и свеждат «изку­ството» до ребуси, от които човек не може да разбере нищо. Художниците на формализма

стигат до пълно разложение и изопачаване на формата, до отсъствие на съдържание. И това «изкуство» се предлага за «революционно» и «ново». Чрез него империализмът се стреми да омаловажи националните традиции в изкуството на отделните народи и да отклони внима­нието на народните маси от крешядите социални противоречия. Затова изкуството на су­бективизма с всичките негови разклонения и изяви се приема и се подкрепя от империали­стическата буржоазия. Тя създава цяла школа от изкуствоведи и теоретици на това изку­ство, които се стремят да оправдаят съществуването на формализма и водят борба на идео-логичния фронт против изкуството на социалистическия реализъм и на реализма въобще. Изкуството на формализма пусна дълбоко корени в капиталистическите страни на Западна Европа и Америка и стигна до пълно отричане на връзката на изкуството с действителността, до така наречения абстракционизъм. В него човешкият образ дотолкова, доколкото може да се срещне, е доведен до ребус или ако не е стигнал дотзм, грозното и уродливото в него са подчертани до такава степен, че буди отвращение. Човешките форми се превръщат в геоме-тризирани цилиндри, сфери, конуси и най-причудливи комбинации. Красотата, на която формалистите възвестиха, че служат, липсва в тяхното изкуство. Те отричат напълно позна­вателното значение на изкуството и то се превръща само във формотворство. И това фор-мотворство, което не се основава на връзка на формата в картината с формата от действи­телността, служи да утвърди грозотата, а не красотата.

Формализмът с неговите поделения се проявява и в скулптурата, в която също се стигна до причудливи творби от извити стоманени пръти и грубо дялани камъни, различни комби­нации, в които и при най-голямо търпение зрителят не може да разгадае вложената «идея» или да се добере до форма, която да му подскаже съдържанието. Това изкуство има вече половин век живот, но то изчерпва всичките си възможности за изява и буржоазните из­куствоведи са сериозно загрижени за по-нататъшната негова съдба. Представители на това изкуство има във всички капиталистически страни. У нас формализмът не намери почва за развитие, макар и да оказва известно влияние върху творчеството на кякои художници.

Една от разновидностите на.формализма е примитивнзмът, който се появява най-напред в изкуството на французина Русо, наречен «митничаря». Диспропорцията в човешкото тяло е търсена и подчертавана съзнателно. Изкуството на първобитните народи с неговия наивнтет н примитивна форма става източник на вдъхновение за примитивистите.

Друго течение във формализма е експресионизмът, който се корени в изкуството на ван Гог и Гоген. Той се развива особено ярко във Франция и Германия и отразява «виде­нията», «сънищата», «съзерцанията» на художниците, технкя «вътрешен свят», който така, както се явява в творбата, остава непонятен за нормалния човек.

Фовизмът се _създава също на базата на изкуството на ван Гог и Гоген, а отчасти и на Сезан. Главни представители на тпня триснчр.сл-Млгши^ ^Перрн ц Бламенг. Те приемат цвет­ната гама на ван Гог и декоративното от Гоген и търсят да създадат изкуство, което да дей­ствува успокояващо върху чове~ка чрез жизнените багри и хармонията. Фовизмът се изяви главло в натюрморта и пейзажа, в който се отричат линейната и въздушната перспектива, а в цветната гама се стига до първичността на цвета в тубата. Стремеж към изясняване на обемната форма липсва и тя е доведена често до схема.

Матис твори с чисти, жизнено действуващи багри, за което създава и своя теория, ио той не се откъсна от реалната действителност, а запази връзката с нея, особено в своите натюрморти и портрети. В творбите на Матис има голямо живописно майсторство и кул­тура. В някои свои произведения той стига до противоречия между реалния свят и творбата. Деформацията е минала границите на художественото претворяване, но и тези творби дей­ствуват емоционално не с формата и сюжета, а чрез жизнения колорит («Червеният килим», «Пейзаж» и др.).

От фовизма се роди друго течение на формализма — кубизмът. Негови основоположници са^Пикасо и Брак. Пикасо рисува в 1907 г. своята картина «Девойките от Авиньон», в която прилага художествените концепции на Сезан. Теоретичната същност на кубизма е да се предадат вещите в тяхната цялост, видени не от една страна, а едновременно от няколко, и да се сведе всяка форма до някакви геометрични елементи (например куб, който дава и името на това течение). В своето по-нататъшно развитие кубизмът стигна до пълна геометри-зация на изобразяваните вещи, които загубиха напълно връзката си с действителността и картината се превърна в цветен ребус, напълно непонятен, въпреки причудливите загла­вия на картините, чрез които техните творци се стремят да ги направят разбираеми за зри­теля. По този път кубизмът клонеше вече към абстракционизъм. Против това въстана Пикасо и той не стигна до абстракционизъм.

Пикасо е един от най-известните съвременни художници на модерното изкуство, миналпрез различни периоди на своето творчество — от реализма до кубизма. Прогресивен ху­дожник (член на Френската комунистическа партия и борец за мир) той през последния етап на творчеството си създава творби, чрез които иска да служи на прогресивните идеи. Такава е неговата известна картина «Гълъбът на мира».

В абстрактната живопис и абстрактната скулптура само името на творбата държи връзка с действителността, без да има нещо общо със съдържанието на картината или скулп­турата. Това изкуство служи само на интересите на империалистическата буржоазия и е далечно, чуждо и неразбираемо за народа. Картината се превръща в цветна обагрена плос­кост, в която багрите са положени на петна, или в цяло декоративно петно, прорязано с друго. Това изкуство стана лесно, творческата мъка на художника или не съществува, или не е голяма.

Но в своя живот от 50 години изкуството на формализма стигна до лълно изчерпване на всички възможности за израз. Като протест срещу него във всяка страна в Западна Европа се появяват прогресивни художници, които по пътя на реалистичното творчество засягат даже социални проблеми. Те се стремят да излязат вън от космополитизма и да създадат на* ново национален облик на изкуството. Много от тези художници застават решително на страната на пролетариата. Такива са немската художничка Кете_Колвиц (1867—1943), аме­риканският художник Уйлям Гроупър, белгиецът Франс Мазарел, италианецъГРенато Гу-тузо и др. Те са прогресивни художници, които в противовес на формализма и буржоазната естетика се стремят да създават изкуство, близко до народа, средство в неговата борба за освобождение от капиталистическото робство.