Египет е име, което извиква у всеки културен човек възхищение и респект, което ни пренася в V хилядолетие пр. н. е., когато в североизточните части на Африка един народ създава огнище на културата. В Египет се полагат основите на редица науки и се създава изкуство,което учудва съвременния човек със своето величие. Египетските пирамиди, колоси, хи постил н и зали продължават да устояват на разрушителния напор на времето. Хилядолетията успяха да издращят само епидермалната им покривка, но не и да ги скрият подгорещнте пясъци. Днес човек застава в захлас пред тези исполини, създадени с непосилен човешки труд. Те са дело на велики творци, потънали в неизвестността и оставили за човечеството не имената си, а огромно културно наследство. В египетското изкуство няма имена на автори, както има в изкуството на Древна Гърция. То остава безименно и велико.
На североизточния край на черния континент климатичните условия благоприятствуват създаването на човешка цивилизация още през епохата на първобитнообщинния строй. Съществуват хипотези, според които тук още преди десет хиляди години пр. н. е. плодородието на земята, прорязана от множество реки, пълни с риба, е осигурявало условия за живот на първобитния човек. В това време в Европа започва ерата на умерения климат, а тук настъпва суша. Реките пресъхват и Нил, тази огромна водна артерии, остава единственият източник на живот. По бреговете на долината й се създава египетската култура. При вливането си в морето Нил образува делта, широка 150 км, През време на периодичните пролетни и летни разливания на реката почвата става плодородна, защото се покрива с дебел пласт износна тиня. За да използуват по-целесъобразно водите при разливането, египтяните създават мрежа от напоителни канали, които времето и арабското владичество са разрушили.
Планините от двете страни на долината на Нил са богати на гранит, диорит, мрамор, порфир и др., които египтяните използуват като строителен материал в архитектурата и скулптурата. Метали има много малко. Злато се добива в Долна Нубия, която заедно с Горна Нубия влиза в египетстката държава, а в Синайския п-ов се добива мед. Дърво се доставя от Ливан. Поради оскъдността на дървото египтяните строят своите жилища от кирпич, който правят от нилската тиня, смесена със слама. Вместо дърво понякога използува! тръстика. Поради нетрайния материал от гражданската архитектура не е запазено нищо.
Историческият период на египетската култура датира от около 3200 г. пр, н, е., когато Менес обединява Горен и Долен Египет. Столица е градът Мемфнс, разположен на делтата на Нил. Той играе голяма роля в културната история на Египет. Този исторически период на египетската култура се предшествува от две хилядолетия – V и IV пр. н. е. Към края на четвъртото хилядолетие се слага началото на класовата държава и започва историята на дина-, етичния Египет с първия деспот Менес.
Културната история на Египет се дели на следните периоди: 1) Старо царство (3200-2400г. пр.н.е.), 2) Средно царство (XXI век до началото на XIX век пр. н. е.), 3) Ново царство (XVI—XII век пр. н. е.) и 4) късен период (XI век – 332 г. пр. н. е.), през който Егн-пет попада под властта на чужди народи (през 332 г. го завладява Александър Македонски) и който завършва с династията на Птоломеите.*
Характерът на деспотичната монархия в Египет (както и в другите страни със същото управление в Предна Азия) дава силен отпечатък върху изкуството, което и тук става мощно оръжие за насаждане на култа към фараона и за укрепване на неговата деспотична власт. В цялото египетско изкуство фигурата на царя е по-голяма от фигурите на обикновените хора. Той е победителят, който жестоко и безмилостно се справя със своите врагове. Това художниците усърдно изобразяват в релефите и стенописите. В египетското изкуство се заражда стремеж към създаване на определени типове, към един порядък в композицията със строго подчертан ритъм на разполагане фигурите, линиите и формитевъвфриз. Този художествен похват, който се утвърждава през времето на Старото царство, дава облика на цялото египетско изкуство.
В Египет царското самодържавие упражнява още по-силно неограничената си власт над безправното население от дребни земеделци и роби. Всемерно е използуван безплатният труд на робите за изграждане на огромните пирамиди, храмове, скални храмове и гробници. Религията играе също огромна роля в обществения живот и дава насока и на изкуството. 11 тук се боготворят отделни животни, но се създават и по-висши типове на божества – съчетание на животно с човек, какъвто е сфинксът (съчетание на човешка мъдрост с животинска сила). Оформява се и култ към природата, към слънцето. В египетската религия прониква идеята за безсмъртието на душата, вярата в задгробния свят, което в религиите на народите от Предна Азия не съществува. Фараонът има най-голямо право на безсмъртие и това е стимулът за изграждането на пирамиди и гробници, за украсяването им с живопис и скулптура, както и за покриването на саркофазите с многоцветна живопис. Според книгата на мъртвите» човешката душа, или така нареченият двойник Ка, странствува и преминава през редица животни – в зависимост от живота, който е водил човек приживе, докато най-после се установява в тялото, в което е била. Оттук и стремежът на египтянина да запази човешкото тяло, (за да може да се върне в него душата), както и редица предмети, с които човекът е бил свързан приживе. Така се стига до обичая да се балсамнрат телата на умрелите (а също и на котки). За да запазят мумиите (балсамираните тела), египтяните строят огромни пирамиди (за фараоните) и други по-малки архитектурни паметници – мастаби (за неговите приближени). Така се създава гробничпата архитектура. Вярата встранствуванията ьадвойника Ка налага да се правят и скулптурни портрети, маски и фигури. Тази гробнична скулптура, която се за-зижда в гробницата заедно с мумията на умрелия, е запазена от разрушения и днес дава възможност да се види и проучи.
Изкуството на Древния Египет остава свързано с религията, с религиозните обреди и митологията. В това отношение обаче египетските скулптори не достигат полета на въображе-/нието на древните гърци.
Характерна особеност на египетското изобразително изкуство (която не липсва и в изкуството на Двуречието, но в Египет се изразява с по-голяма сила) е връзката му с писмото. Докато в Двуречието връзката на рисунката с писмото се прекъсва и писмото става клинопис-но, в Египет йероглифното писмо се запазва и всеки знак в него е отделен художествен образ. Освен като писмени знаци йероглифите служат и за украса на архитектурните форми и плоскости, върху които са изобразени. Тяхното изпълнение често било възлагано на художници. Оттам идва и високата им художествена стойност.
Подчертано голяма е и връзката на изкуството с архитектурата, която е немислима без релефите и живописта по стените на гробниците и храмовете, без многобройните статуи на божества и фараони. Само Древна Гърция съперничи на Египет в този синтез на скулптура, живопис и архитектура.
Трябва да се каже, че периадизацията на египетската история според различните изследователи не е еднаква н посочените по-горе векове и години остават до известна степен спорни.
Макар египетското изкуство да с дълбоко зависимо от религията и религиозните суеверия и обичаи, то с свързано и с живота. Цялата пъстра гробнична живопис, която създават египетските художници, носи характера на битова живопис — жизнена и правдива, отразяваща сцени от обикновения живот на умрелия. Многобройните дребни статуетки на жени, които мелят брашно в каменни мелници, други месят хляб н т. н,, поразяват с изразителността, живота и художествената си правда. Тези качества на живописта и гробничната скулптура безспорно са заслуга на египетските художници, наблюдавали непосредствено заобикалящия ги живот и успели да запечатат в художествени обраги тези свои наблюдения, Никое изкуство г а народите от Предка Азия не може да се сравнява с египетското по разнообразие на тематиката и по професионално майсторство, особено в изпълнението на архитектурните паметници и скулптурата.
Огромните пирамиди са облицовани с добре оформени дялани камъни, а колоните и статуите са шлифовани с изумително майсторство, въпреки че са от най-твърд материал — дио-рит, базалт и др. Това също е превъзходство на египтското изкуство над изкуството на другите древнсизточни народи.
Основите иа голямото изкуство на Египет се коренят в далечната древност на V и иа IV хилядолетие пр. н. е., в така наречения додинастичен Египет. Този период завършва към 3200 г. пр. н. е., когато Египет става единна монархия, Още тогава египтяните познават медта, от която правят различни предмети, а по-късно откриват и бронза. От него те изработват оръдия вместо от камък. Появяват се статуариата скулптура и релефът, които достигат голямо развитие още през този период (релефи върху слонова кост и камък). Изработват се релефи и върху съдове, подобни на хавани, които служат за разтриване на различни материали. Известни са под името палитри, украсени с образи на животни, а също и с различни исторически сцени. Реалистичното изобразяване тук отстъпва място на символичното. На една такава палитра неприятелите са изобразени като животни, а техният цар — като човек, нападнат от лъв. Изображенията върху друга палитра, на цар Нармер, са на по-високо равнище по художествено майсторство — в рисунък, форма и изпълнение. Реалистичното начало взема превес над символизма. Палитрата е украсена от двете страни. На едната страна е изобразен царят, дошъл на бойното поле, по което са паднали убитите неприятели. Пред него са носачите на емблемите на родовете. В третия ред, най-долу, царят в образа на бик е съборил неприятеля. На другата страна е дадена сцена на жертвоприношение — царят в едната си ръка държи боздуган, готов да го стовари върху главата на определения за жертвоприношение коленичил пленник, а с другата ръка е хванал жертвата за косата. Бог Хорус, ня когото се принася жертвата, е изобразен като сокол. В Ермитажа (Ленинград) се пазят и малки каменни палитри от зелен камък с форма иа животни, птици, лодки. В изображенията по тези палитри се съзират основните белези на цялото по-нататъшно египетско изкуство, родено и развиващо се под знака на източния деспотизъм. Царят {в палитрата на цар Нармер) е изобразен така, както се представят в продължение на хилядолетия човешките образи в египетското изкуство — главата в профил, гръдният кош във фас, а краката отново в профил. И тук, както в цялото изкуство на Древния Изток, класовият характер на обществото се изразява чрез различната големина на фигурите на хората съобразно с положението им в обществената йерархия: царят е най-голям, офицерът, който стои пред него (в палитрата на Нармер), е по-малък, а носачите на емблемите — още по-малки. Релефът не е висок, а плосък, линиите са ясно изразени, чисти, а фигурите леко стилизирани