Изкуството на Двуречието (наричано още Халдея или Месопотамия)

Изкуството на Двуречието (наричано още Халдея или Месопотамия), макар да е създадено в земите на Предна Азия, носи свой собствен облик, различен от облика на египетското из­куство — негов съвременник и съперник.

От първобитнообщинния строй народите на Предна Азия излизат към края на четвъртото хилядолетие пр. н. е. Класовото общество се заражда и укрепва едновременно в  долините  на реките Нил, Тигър и Ефрат. Благодарение на благоприятните климатични и географски ус­ловия в тези части на земното кълбо се развиват цивилизации, които по-късно дават отражение върху културата и цивилизацията на останалите народи.

Предна Азия избързва в икономическото си развитие още през епохата на нървобитнообщинния строй. Там бронзът е познат много по-рано и неговата употреба оказва влияние върху културата и художественото творчество. Разкопките, които са направени, разкриват следи на висока култура и напреднало изкуство, чиито наченки се коренят още в четвъртото хилядо­летие пр.н. е. Това, което е открито в областта на изкуството, не дава обаче представа за цялостния облик на културата. В тази насока съвременните изследователи са улеснени от разчитането на египетското писмо. То даде възможност да се разкрият нови страници от жи­вота и културата на Древния Египет, да се установят неговите връзки с други народи, както и техните художествени, търговски и икономически завоевания.

Домашните съдове, намерени при разкопките в Суза, се различават от съдовете, употре­бявани през каменната епоха. Формата им показва, че техните творци са познавали грън­чарското колело. Тези съдове са украсени с опростени, стигащи до стилизация животински изображения — на брадат козел, бягащи кучета, птици. Украсени са и с геометрични линии— прави и криви. Въображението на месопотамския скулптор съчетава в едно животно елементи от други животни, за да го разкраси. (Тези разкрасени с криле и рога животни преминават след хилядолетия и в християнското изкуство като изображения на грифони и други фантастични творения — в църковната резба и скулптура.) Намерена е една статуетка, в която скулпто­рът е подчертал характерното в животното — рогата, и обобщил формите.

При разпадането на първобитнообщинния строй в Двуречието властта и голяма част от земите в общините завземат военните водачи и техните близки. Между отделните племена се  водят войни. Пленниците, заловени от победителите, стават нов елемент в класовото обще­ство — роби. Те са принудени да работят земите и да извършват тежката работа, за да оси­гурят живота на владетелите, чиято власт се разраства още повече. Народът е поставен в под­чинение на владетеля и управляващата класа. Създава се робовладелска държава. Източният деспотизъм се разраства и властта на царя става неограничена. Той е олицетворение на целия обществен ред, той е негов пазител и представител на божеството, той има божествен произход. Този нов обществен ред създава и ново изкуство, което обслужва и укрепява властта на царя и управляващата класа.

Изкуството на народите от Двуречието има една особеност, резултат от материалните и икономическите условия. Камъкът тук липсва и трябва да се докарва от далечни краища, което е много трудно. Това обстоятелство налага тухлата и кирпича като основен материал за строителство, както и за художествено творчество. В ахритектурата камъкът не е изместен напълно, макар неговото пренасяне да е свързано с много трудности. Робите вършат това. Тух­лата обаче създава много по-големи възможности от камъка при оформяването на вътрешното пространство. Дъгата и сводът се изграждат по-лесно с тухла, а камъкътслужи главно за ос­нови. Нуждата от камък е причина за  чести войни и походи към Арабия и Синай. При тези походи изкуството на Двуречието се разпространява постепенно в цяла Предна Азия и Ара­бия. Там нямало култури, които да му съперничат. По това време в Двуречието се създава писмото и започва историческият период за културата и изкуството по тези земи. От 3500 до 3000 г. пр. н. е. в Двуречието се водят борби за първенство между шумери, акади и еламци, които продължават до основаването на Асирийското царство. От_У1П—VII век пр.н. е. асирийците създават могъщо царство със  столица Ниневия.

През VI век пр. н. е. персите владеят Азия, включително Ниневия и Вавилон. По-късно Александър Македонски покорява Персия и там нахлува елинистичното влияние, макар и не за дълго. Македонската империя е завладяна от Римската, която не успява да стигне до Пер­сия. Така в земите на Предна Азия се редуват на власт много народи. Оттук идва и труд­ността да се установи кое е чисто месопотамско изкуство. И с право тази земя е наречена смес от езици и народи.

Разцветът на вавилонското  изкуствола  настъпва  през  Х  век.пр.н. е. Намерените материали  обаче са недостатъчни, за да изяснят напълно неговото развитие. Неустойчивият материал  (главно тухли и кирпич), от който е изградена архитектурата в Двуречието, не оставя трайни

паметници, подобни на египетските, които преживяха хилядолетия.