През XX век пр. н. е. при Хамураби Вавилонската империя достига изключително могъщество, но след покоряването на шумерите тя изпада под силното влияние на тяхната култура. Това влияние в изкуството стига дотам, че разликата между изкуството на шумерите и на вавилонците в някои случаи се свежда само до известни отличителни белези на човешките типове, изобразени в скулптурата. Лицата във вавилонските релефи нямат дългите носове на шумерите. По-съществената промяна се състои в това, че изкуството на Вавилон става по-човечно. Дивата сила у човека, изразена в ранното изкуство на шумерите, не се подчертава вече. Друга характерна черта на вавилонското изкуство е неговата тържественост – отражение на дворцовия церемониал. В Лувър се пази една глава от диорит (предполага се, че е главата на вавилонски цар). Сравнена с шумерниските скулптури, очевидна е съществената разлика -вавилонската глава носи отпечатък на благородство и спокойствие, докато в широко отворените очи на шумерийекнте скулптури нма много напрежение и възбуда, а лицата са с подчертани скули и стиснати устни.
След разчитането на клинописното писмо и според описанията на древногръцки историци, главно Херодот, въображението на съвременните изследователи и реставратори създаде не съвсем абсолютна, но възможна и вероятна картина на древния Вавилон, стигнал до нас като легенда и символ на редица неща. Няма друго име на град, което да въздействува така силно на въображението. И днес то е олицетворение на високи кули (вавилонски). Изразите «вавилонско стълпотворение», «вавилонско смешение на езиците» продължават да се употребяват, когато става дума за нещо, което не е достатъчно ясно и разбрано между спорещи страни.
Особен разцвет и политическо надмощие за Вавилон настъпват в 625 г. пр. н.е. при цар Набупаласар, който превзема Асирийската империя. При неговия наследник Навуходоносор II, Вавилонската империя се разширява. Той завладява Ерусалим, Сирия и цяла МалаАзия. Но това величие не трае дълго. Паметниците от това време са малко. Знае се, че Навуходоносор П бил голям строител и покровител на изкуствата. Той сам построил дворец, възстановя, вал стари храмове и строил нови. През негово време разцъфтява особено много един дял от приложното изкуство – глазираната керамика. С глазирани керамични плочки била украсена една от градските врати. Релефите в тази керамика са фантастични животински изображения. Изобразен ей свещеният дракон на Вавилон -със змийска глава, дълга шия и опашка, с лъвски предни крака, а задни на орел. Фонът е тъмносин, а животните са в жълто.
При строежа вавилонците си служат и с обагрени тухли — покрити със здрав слой от цветна глеч, която при изпичането има свойството да се впива в глината. Такива тухли са намерени при разкопките във Вавилон. Цветът им е запазен и свеж, а по някои личат и орнаменти. Най-употребяваните цветове за обагряне на тухлите са блестящосиният, червеният, тъмножълтият, белият и черният. С подреждането на тези украсени тухли вавилонските строители създават цели картини. Този начин на украса преминава у асирийците, а по-късно н във византийската архитектура.
Друг голям център на културата в Предна Азия е Асирия. Името Асирия идва от града Асур (Ашур) – столица на много царе. Асирия се намирала в триъгълника между Тигър, долен Зап и Загренските планини. Тя била често нападана от съседните племена, с които била в постоянна вражда, както и с вавилонските царе.
В Асирия се създава изкуство, което през определени периоди на разцвет се издига много над изкуството на народите от Двуречието. За нейната култура изобщо се знае много повече, отколкото за културата на Вавилон поради богатството на откритите паметници, направени не от тухли и кирпич, а от каменен материал. Макар и в тясна връзка с изкуството на Вавилон и другите народи от предна Азия, асирийското изкуство носи свои характерни особености, специфични само за него.
Асирийската държава била неограничена монархия, срещу която покорените племена въставали често, но въстанията били жестоко потушавани. И тук, както в целия Древен Изток, митът за божествения произход на царя и неговата власт усърдно се поддържа от кастата на жреците, в отплата на което царете строят за многобройните божества храмове, поглъщащи труда и живота на стотици хиляди роби. Но не само религията крепи мощта на царете. Безспорно това най-добре върши войската им. По-голямата част от времето на тяхното царуване преминава във войни и разрушения на вражеските градове.
Но наред с подчертаната си войнственост асирийските царе проявяват и грижа за развитие на изкуството, за събиране на ценното от миналото, основават библиотеки, в които се съхраняват паметниците на клинописното писмо. Благодарение на това днес един голямдялот историята на културата на Древния Изток е разчетен и е известен на съвременния човек. В Асирия добиват голям разцвет скулптурата и архитектурата, и то главно дворцовата архитектура.
От архитектурата на Асирия н Вавилон са останали само развалини и ако днес се знае нещо за нея, това се дължи на упорития и непосилен труд на мнозина изследователи, някои от които жертвуваха и живота си. Открити са основите на двореца на Саргон, от който очевидно освен разпределението Друго нищо не може да се разчете. В това отношение помагат описанията в намерените писмени паметници. Разположен на огромен насип в единия край на града, той поразявал със своите размери, с блесналото злато. Неговите назъбени кули действували като импозантни вертикали. Парадна широка стълба отвеждала до главната врата на двореца, оградена от двете страни с високи крепостни кули, строго охранявани. Пред тази врата царските сановници приемали посетителите, дошли с някаква молба или поръчение при царя. От двете страни вратата се пазела и от огромни статуи на фантастични същества прочутите асирийски крилати бикове с тяло на бик, криле на орел, опашка на лъв и глава на брадат мъж, погледнал свирепо към този, който идва да наруши неговия покой. Те наистина оживяват във въображението на зрителя като огромни телохранители на царя. Изработени с голяма точност, строга симетрия и подчертана декоративност, в тези творения липсва непосредствената жизненост на шумерийската скулптура. В подредбата на мустаците н дългата брада се стига до орнаментиране.
Асирийската дворцова архитектура внушавала на обикновения човек колко е малък и нищожен, когато той след безкрайните дворове, тъмни коридори и редица други помещения стигне до царя. В асирийската архитектура са намерили приложение всички изкуства – живопис, скулптура, керамика. Тук може да се отнесат и килимите, които украсявали стените на залите в дворците на Асурназирпал II в Нимрут от IX век пр. н. е. и на Сенахирит в Куюнджи от VIII -VII век нр, н. е. Стените били покрити с релефи, които н сега се пазят в Британския музей – Лондон, В тези релефи е разказан целият живот на аси-рийския дворец и на неговите обитатели и те представляват много ценна, единствена по рода си сбирка на изобразителното изкуство. Изкуство от този род се появява наново в императорския Рим, чиито владетели имат същата склонност – да увековечават славата си чрез изкуството. Тук обаче трябва да се отбележи една особеност на асирийските релефи: в тях не може да се търси историческа правда, достоверност на изобразените събития, а по-скоро прослава на цзря, на неговата мощ.Всичко се свързва с царя и всяко събитие е насочено да го възвеличи независимо от неговите реални подвизи, Тук особено ярко се изразява ролята на изкуството за утвърждаване на идеологията на източния деспотизъм. Изобразен е царят, който превзема огромни територии, разбива врагове, строи храмове и дворци, а народът, неговите войници (които са действителните победители и строители) са само негови пионки и последователи в изображенията. Рядко има изобразени битови сцени и те са свързани пак с живота и делата на царя.
Композиционното решение в сирийските релефи е фризово. Сцените се разполагат в редове един над друг и разказват събитията. Разказът в цялото древноизточно изкуство заема централно място. Художественото изпълнение на асирийските релефи е на голяма висота. Асирийските скулптори са проявили голямо майсторство при изрязването на чистата и строга линия на снажни фигури с подчертана мускулатура и особено при изобразяването на украшенията на конете и облеклото.
В областта на декоративния релеф те използуват цветни мотиви от килимите, съчетани с геометрични орнаменти.
Голямо място в асирийскнтерелефи заемат изображенията на животни. Някои от тях са фантастично съчетание на части от различни животни, пазители на царят – крилат дракон, крилати бикове и др. Покрай тези декоративни и фантастични животински образи будното око наасирийския скулптор се спира и на ловни сцени, в които смъртно ранени животни се гърчат в агония. Прекрасни са релефите на ранена лъвица и ранен лъв, повръщащ кръв. Теса едни от шедьоврите на древноизточното изкуство. В гях няма строгата и суха линия, както в другите релефи, предназначени за украса на дворците. Липсва н декоративният подход в изобразяването -формата е мека и изящна, правдива и художествена, дълбоко е почувствувано и майсторски отразено състоянието на раненото животно. Само тук асирийският скулптор проявява съчувствие към страданието. В стотиците изображения на избити хора, врагове на царя, той е безстрастен регистратор на събитията. Образът на ранената лъвица е предаден от безспорно гениален майстор и нейното страдание превишава по сила дори страданието на обвития от змията Лаокоон в елинистичната скулптура. Но това непосредствено наблюдение на действителността и реалистичното пресъздаване остават епизодични и не са характерни за цялото месопотамско изкуство. То си остава в по-голяма или по-малка степен декоративно.