Изкуството в Италия през Кватроченто

За изкуството през XV век пътят е преправен от художниците на Треченто (XIV век). Център на това изкуство е Флоренция – република с най-демократично управление, поето от победилата и забогатяла буржоазия. Управниците на Флоренция, най-големите меценати на изкуството и покровители на философията Медичите, основават Платонова академия най-голямата библиотека – Лауренциаската………………  се събират ценни и редки паметници на древната философия и литература. При тяхното управление се създават условията развитие на едрия капитал. В началото на XV век Флоренция играе ръководна роля в живота на всички градове-републики и там назряват условията за буен разцвет на културата и изкуството. Богатството на Медичите и тяхното желание да направят Флоренция център на изкуството дават възможност на най-великите негови представители да създадат изключителните си творения, Там работят Микеланджело и Леонардо, Рафаело и плеяда други създатели на прекрасни произведения на архитектурата, живописта и скулптурата.

При направените разкопки са открити ценни паметници на древногръцкото и римското изкуство, между които и «Венера Медичи», наречена на името на управниците на Флоренция. Тези творби будят възхищение и са извор на вдъхновение. Забогатялата и просветена буржоа­зия започва усилено да строи обществени и частни сгради – жилища, дворци и църкви, в които архитектите търсят нова красота, инспирирана от красотата и пропорциите на антич­ната архитектура, без да я копират сляпо. Създава се архитектурата на Ренесанса. Живописта и скулптурата навлизат в многобройните «палаци» н обществени сгради, вече обновени и отърсени от готиката и от  Треченто.

Историята на изкуството през XV век (което се смята за начало на Ренесанса) започва в 1402г., когато флорентинското търговско сдружение обявява конкурс за украса на брон­зовите врати на Флорентинския баптистерий. На този конкурс се явяват седем скулптори, но журито одобрява само проектите на Брунелеско и Гиберти, които продължават да се състеза­ват помежду си. Темата на конкурса е «Жертвоприношението на Аврам». Новото, което внасят Брунелеско и Гиберти, е свежестта на живия живот — те включват в библей­ските сцени чисто битови мотиви. Това освежава техните проекти, в които прониква и влия­нието на античните релефи, и допада особено много на вкуса на Козимо Медичи и останалите флорентински управници. Сцените в проекта на Брунелеско са оживени, с много динамика в движенията и композицията, а на Гиберти са с повече мекота на линиите и формите. Журито възлага окончателно работата на Гиберти.

Лоренцоди Чоне Гиберти (1378-1455), отначало златар и живописец, изписва стенописи в Ршини – в къщата на кондотиера Мататста. Според сведенията на неговите живописци той работи над двете врати на баптистерия повече от 40 години. Неговото изкуство, както и изкуството на другите флорентински майстори, е пропито с изящество и мекота на формите, с изразителност и грация на движенията. Обработката на диплите се откъсва от готическата сухост и дрехата вече покрива меките форми на тялото. Гиберти познава строежа и красотата на човешкото тяло и той показва това в 28-те релефа със сюжети из живота на Христос (на северните врати на баптистерия). Ако в тези релефи все още има остатъци от готиката, в ре­лефите на източните врати – 10 на брой той се освобождава напълно от нея. Те представят сцени от стария завет. В тях Гиберти е вече художник на новата епоха. Биб­лейският сюжет се превръща в жива сцена от действителността. Гиберти успява да предаде и пространството, въздуха в пейзажа и в тази насока той дори навлиза в живописта, която по това време още не е стигнала дотам и не е разбила двуизмернатз плоскост. Скулптурата из­преварва живописта и вратите на Гиберти стават школа за всички италиански майстори от XV век  и скулптори, и живописци. Те се учат от него как се композира и рисува. Това оставя от своя страна отпечатък върху тяхното изкуство  известна острота на живописния език, която едва Леонардо смекчава чрез своето сфумато.

Съвременник и съперник на Лоренцо Гиберти е един от  големите скулптори,  които познава  Донатело (1386—1444). Той е основоположник на истински нов стил в скулптурата. Донатело познава добре класи­ческото наследство, вдъхновението от което съединява с вярно наблюдение, на действител­ността. Неговият реализъм включва и християнското чувство, пречупено през призматгГшГ живата действителност. Творчеството на Донатело е голямо и разнообразно. Той пръв от скул­пторите на новото време излива бронзова конна статуя — на Гатамелата в Падуа, където работи известно време. В тази сн творба той използува за образец конната статуя на Марк Аврелий. С лявата ръка той държи повода на коня, а в дясната жезъл, положен на шията му. Мрачна деитвителност строи от погледа. Дълъг меч от лявата страна виси диагонално на бедрото.

Забележителни творения на скулптурата са фигурите на пророците, които Донатело създава за флорентинската камбанария. В тях реализмът и острата наблюдателност на Донатело стигат своя връх. Седналата фигура на Йоан Богослов е прекрасен образ на зрял мъж, увгрен в своята мъдрост. От него гениалният Микеланджело се поучава за своя Мойсей. В статуята «Св. Марко» Донатело търси раздвижване на тялото, каго изнася левия крак напред и леко встрани, с което напомня (но не копира) стойките на Поликлет. В тази стойка има нещо ново, характерно за Донатело, защото тя се повтаря и в неговия «Св. Георги», изобразен като ри­цар, готов да даде отпор на своя противник ида го срази. Той е отправил поглед напред в далечината, навъсен и заканителен. Върха на своя реализъм Донатело достига в статуята на ЙЪв, наречена от флорентинците «Цуконе» (тиква), защото в неговия образ те познали своя съгражданин Цуконе. Така е известна тя н в историята на изкуството.

През 1432 г. Донатело отива в Рим, където престоява една година и усърдно изучава откритите паметници на античното изкуство. Като плод на това Донатело създава един от най-хубавите образи на скулптурата от XV век — голата статуя на младия Давид. В нея Донатело потърсва ново решение, различно от това в античното изкуство. Той прибави на своя Давид сламена пастирска шапка, украсена с венец от цветя, а също така допуска нещо, което не е познато в античното изкуство — закрива долната част на краката с меча и отрязаната глава на Голиат. Фигурата на Давйд е пьрвата гола статуя в  скулптурата  на Ренесанса.

Творчеството на Донатело е огромно и то обхваща дълъг път, който обикновено се изми­нава от цяла школа или поколение художници, а не от един човек. Благодарение на удивител­ната си ‘работоспособност Донатело оставя на човечеството богата и разнообразна колекция от скулптурни творения. Най-голямата негова заслуга е възраждането на самостоятелната статуарна фигура, която става основа на скулптурата през следващите епохи.

Последователите и учениците на Донатело и Гиберти не достигат своите учители. Появя­ват се множество ваятели на мрамор, които правят богородици, ангели, портретни бюстове и др., като подражават на техническите похвати от античното изкуство — главно на меката и загладена форма. Най-добри портретисти от тях са БенедетоДомаяно и Антонио Росе.шни.

Друг скулптор, издигнал се над другите свои съвременници, е Лука дела Робиа (1399-1482). Той е златар, скулптор и много добър рисувач и създава емайлирани теракоти, оцве­тени с бяла и синя багра, известни под името р о б и и . В творчеството на Лука дела Робия са изявени отново красивите линии и форми, грациозните движения. Той работи релефи върху «тората трибуна на флорентинската катедрала.

Скулптор, в чието творчество има голяма динамика и от когото се учи великият Минела* джело, е Ясоло дела Куерча. Той създава релефите на портала на църквата «Сан Петрино» в Болоня със сюжет от стария завет («Изпъждането от рая»), в които показва способност да композира.

Живописта през XV век също има големи представители, които могат да се равняват по постижения със скулпторите.