В реима на издръжката не се предвиждат съществени промени. Издръжката може да се разглежда и като право и като задължение.
Определение: издръжката представлява законово задължение за едно лице (ФЛ) да осигурява средства за съществуване (пари) на друго нуждаещо се лице от неговото семейство. Но веднага уточняваме, че става въпрос за „семейство“ в широк смисъл. Кръгът е очертан в чл.80 и 81.
Чл. 80 (1) СК „Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:
1 .от съпруг или бивш съпруг;
2.от деца;
3 от родители;
4.от внуци и правнуци;
5.от братя и сестри;
б.от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
Издръжката е едно семейноправно задължение, макар че може да се разглежда като парично вземане. Но по произхода си тя е задължение от семейноправен характер.
Обща характеристика на издръжката:
1. издръжката е едно притежателно право;
2. тя е имуществено право, защото предметът й са пари,
3. издръжката е право, свързано с личността;
4. издръжката е ненаследимо и непрехвърлимо право. Това се отнася и за правото, и за задължението.
5. издръжката е относително право, защото се знае кои са задължените лица.
Законът определя кои са задължените лица. Това че определяме издръжката като право, възникнало по силата на закона означава, че за нейната изискуемост не е необходимо някакво действие, а е достатъчно само наличието на определен ФС, по силата на който настъпват правни последици. По тази си характеристика издръжката от Семейното право се различава от договорната издръжка – напр. рентният договор не е забранен. Прехвърля се имот, от който се получава издръжка.
Съотношението между двата вида издръжка е на несъвместимост. Този, които има право на договорна издръжка, няма право на законна издръжка. Щом има договорна издръжка, законната отпада. Даже това да се посочи като пречка за издръжка.
ФС съдържа следните предпоставки:
1.наличието на семейноправна връзка;
2.според чл 79 СК право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Това е фактическо качество, породено от болест, възраст и т.н.
Това лице не може да се издържа от имуществото си в смисъл от активите на това имущество. Имат се предвид всички възможни активи: доходи, суми от действия на разпореждане със свои имот, лихви и т.н. Тук трябва да си припомним и за една друга граница -става дума за секвестируемост и несеквестируемост. Без несеквестируемото имущество лицето не може да живее.
3. от чл. 84 СК извличаме последната предпоставка. Тя се отнася до задълженото лице – то трябва да е в състояние да прати издръжката. Размерът на издръжката се определя според възможностите на лицето, което я дължи. Ако възможностите на дължащия издръжката са равни на нула и издръжката е равна на нула. Възможностите пък се основават на имотното състояние на лицето, трудоспособност , доходи, други имущества. Но се взимат предвид и пасивите му, защото ако те надвишават активите той няма как да дава издръжка. Преценка се прави и кого още той трябва да издържа. Първо себе си и след това тръгваме по реда на чл.81: на деца, съпруг и бивш съпруг, на внуци и правнуци, на братя и сестри, на дядо и баба и възходящи. Ако възможностите на дължащия издръжката се такива, че не покриват нуждите му, нуждаещият се ще се обърне към следващия по реда в чл.80 (1) СК. Ако няма близки се отива към реда на социалното подпомагане.
Плащането на издръжката става ежемесечно. При забава се дължи лихва. Така гласи чл.89 СК. А според чл.90 СК не се допуска прихващане на вземането със задължение за издръжка. За този текст има две становища, първото е, че забраната е абсолютна. Компенсацията е забранена, независимо кой я извършва. Значи, ако я извърши длъжникът, е забранена. Това е редно. А ако я извършва кредиторът – не е редно. По-склонен съм да приема другото мнение – наистина издръжката е несеквестируемо вземане, но според чл.105 ЗЗД „Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени то деликти, и вземания за данъци.“ Защо кредиторът трябва да вземе тези 100 лева и след това да ги върне на същата минута. Неговият интерес е защитен, той сам преценява, че има достатъчно средства и се съгласява с компенсацията.
За издръжката има специална давност. Срокът е погасителен, а не преклузивен. Той забранява да се иска принудително издръжка за повече от една година преди предявяване на вземането. Чл.87 СК „Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска“. Така формулираното правило значи, че съдът няма право служебно да иска плащането на издръжката за повече от 1 година назад. Но парите могат да бъдат дадени доброволно и то за пет години назад дори. И ако срокът би бил преклузивен, то това ще е неоснователно обогатяване
Този едногодишен срок важи за правото, което все още не е съдебно установено А след съдебното решение важи петгодишният давностен срок. Това е т.нар. изпълнителна давност. Бариерата от една година е използвана за да не може издръжката да се използва за натрупване на капитали. Щом е живял една година без издръжката, значи кредиторът се е справил.
Прихващането на насрещни задължения е възможността на две страни, които си дължат взаимно заместими и еднородни вещи, всяка от тях, ако вземанията са изискуеми и ликвидни, да го прихване срещу задължението си.