„Изгубеният свят на Стара Европа“ прави фурор в Ню Йорк

stari pariВлиятелният The New York Times помества обширен материал, посветен на изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа“ в Института за проучване на женското общество към Нюйоркския университет, представяща древни артефакти от България, Румъния и Молдова.

Представените експонати се явяват неоспорим белег за наличието на цивилизация в Дунавската равнина още през 4050-3900 г. пр. Хр. – много преди възхода на Древна Гърция и Рим, преди дори разцвета на Месопотамия. Изработилите ги са били членове на общество на фермери, просъществувало над 1500 г., в което твърдо вероятно жената е заемала господстващо положение. Майстори в обработката на мед и злато, те са гравирали накитите – доста напредничава технология за онова далечно време. Показаните артефакти са над 250 на брой, все собственост на музеи от България, Молдова и Румъния. „Стара Европа е била сред водещите в древния свят, с много познания и напреднала технология, и е оказала силно влияние в политическото, технологическото и идеологическо формиране на човешката цивилизация“, казва проф. Дейвид Антъни, куратор на изложбата. Директорът на Института за изучаване на женското общество Роджър Багнал пък отбелязва: „Много именити археолози до скоро не бяха и чували за културата на Стара Европа. Керамиката от онова време, например, се родее с древноегипетската“. Сред експонатите се открояват откритите през 1972 г. в обширно гробище във Варна, на възраст 5000 г. Хората, населявали някога тези места, са основавали свои колонии по крайбрежието на Черно море, в речните долини или по планинските възвишения. Те са представители на една днес изчезнала цивилизация, в основата на която е била търговията с мед и злато, а на тази база се е развивала и културата им, явяваща се предшественик на Егейската. Свидетелство за това са експонираните златни, медни и керамични образци, като гривни, статуетки и съдове. „Експонатите са обгърнати с древни мистерии, култове и митове“, казва Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция. За около две десетилетия във Варна са открити 310 гроба. „Богатството и разнообразнието на артефактите, които открихме в тях, бе голяма изненада – дори за ръководителя на разкопките Иван Иванов“, признава Владимир Славчев, куратор на Варненския районен исторически музей. „Във Варна е най-старото гробище в историята, открито до момента, в което мъртъвците са били погребвани със златни накити и съдове“. В 62 гроба са открити над 3000 златни артефакта, огърлици и гривни плюс медни такива, а също и бронзови оръжия, като брадвени остриета, ножове и пр. Сред експонатите, предоставени от румънски музеи, пък най-голям интерес предизвиква керамичната фигура на седнал мъж, застинал в съзерцание и наречен от археолозите „Мислителят“, вероятно заради сходството си, макар и на по-примитивно художествено ниво, с известната статуя на Роден. Изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа“ ще продължи до 25 април. /БГНЕС