Изгубване на права

Изгубването на субективни права представлява или лишаване на  правния субект от правото за вбъдеще или отпадане на правото с обратна сила все едно, че не е било притежавано.
При някои юридически факти тази правна последица настъпва без да е необходимо изявяване на воля от притежателя на правото: при смърт на носителя, при отнемане на правото с властнически акт, при конфискация с присъда, при право породено от акт, който предвижда прекратителен срок или условие и други. При разваляне на двустранен договор, при унищожаване на сделка или  при отмяна на дарение, загубването на правото е последица от упражняване на потетставино право от насрещната страна по правоотношение.
По волята на носителя на субективното право изгубването може да бъде правна последица на извършени от него разпоредителни правни действия, които водят до прехвърляне на правото, т.е. смяна на досегашния носител на правото с друг.
Загубване на субективното право може да настъпи при едностранно волеизявление на неговия притежател за отказ от правото. Отказ от конкретни имуществени права е допустим, макар да не е уреден с обща правна норма. В теорията и съдебната практика се приема, че не е допустим отказ от родителски права и други лични права. Също не е допустим отказ от възможността за придобиване на отделни субективни права.